Правораздавателен е контролът, който съдебната власт упражнява спрямо изпълнителната. Този контрол се изразява в административно правораздаване. Понятието „правораздаване“ е родово и обхваща решаването на правните спорове със силата на присъдено нещо от съдилищата и аналогичната дейност, извършвана от т.нар. особени юрисдикции – несъдебни правораздавателни органи. Те /особените юрисдикции/ са прекрепени организационно към администрацията, но функционално, с оглед правното естество на извършваната от тях дейност, принадлежат към съдебната система. Такива юрисдикции са Комисията за защита на конкуренция, ЦИК, наказващия орган по ЗАНН.
В теорията има различни схващания относно белезите на административното правораздаване. Обобщено те са следните:
- административен спор – такъв е налице, когато има разногласие в твърденията на страните, относно предмета на делото. Този спор е административен, когато се оспорва законосъобразността на административен акт, наказателно постановление и пр.;
- сезиране – типично за съдебната власт, тя не може да се самосезира. Сезирането се извършва с жалба или протест на прокуратурата;
- състезателно производство – редица процесуални действия, даващи възможност на двете страни по спора да докажат своите твърдения. Съдът съдейства за разкриване на обективната истина – може да изисква документи намиращи се в други субекти;
- решаващия орган да не е страна по спора – при наличие на такива условия, съдът следва да се отведе от разглеждане на делото;
- независимост – принципът на независимост на съдебната власт е залегнал в Конституцията;
- сила на присъдено нещо – ефект на решението на съда. В административното право този ефект се изразява във формална и материална законна сила. Под формална следва да се разбира понататъшна необжалваемост на акта с редовни средства. Административните актове влизат само във фармална законна сила. Материална законна сила е понататъшна неприрешаемост на спора, между спорещите е настъпил правен мир.
В сравнение с Източна Европа, България е с най-разгърната система на административно правораздаване:
- административни спорове се решават от съд или
особени юрисдикции; - развива се въз основа иа обща клауза и на специална
клауза; - изградено като контролно-отменителна инстанции /I инстанциия/ и инстанция по същество
- пряк съдебен контрол – когато предмет на делото е административен спор, Може да бъде упражнен и косвен контрол – съдът разглежда друг спор /не административен/, но преюдициално в мотивите да вземе отношение по административния акт. Единствено при косвения контрол може да има триинстанционно производство, но по правило административното производство е двуинстанционно. Правораздавателният контрол не е така ефективен, особено съпоставен с вътрешноведомствения.
Административното производство има и своите недостатъци:
- изискване за сезиране – ако това не се направи, този контрол не се развива
- независимо дали протича на обща или специална клауза има някакви срокове
- обхваща само юридическата дейност на подконтролните лица.
- съдът проверява само законосъобразността, но не и правилността – чл. 41, ал.З ЗАП
- винаги е последващ – незаконосъобразния акт е факт и чак тогава се обжалва
- от гладва точка на мерки на въздействие – по отоншение на актове – съдът първа инстанция контролноотменителна – отхвърля изцяло или отчасти жалба/протест или изцяло или отчасти акта. Ако не се отменя по същество го потвърждават. По изключение още 1-ва инстанция е по същество тогава можа де се измени акт.