При всяко производно придобивно основание възниква правоприемство. При него правоотношението възниква м/у две лица едното се нарича праводател и е необходимо да притежава определено субективно право. Насрещната страна, която придобива субективното право притежавано или изведено от правото на праводателя се нарича правоприемник.
Правоприемството не настъпва, когато производното придобивно основание загуби правоното си действие с обратна сила.
Правоприемството бива два вида: според това дали се прехвърля притежаваното от притежателят право или въз основа на него се учредява и прехвърля друго право.
Прехвърлитенлото правоприемство /транслативне сукцесия/ се характеризира с това, че едно право, което принадлежи на праводателя сменя своя носител – преминава у правоприемника. При този вид правоприемство правото се придобива със същото съдържание и евентуално с тежестите, които са го обременявали у праводателя. Когато при един и същ вид субективни права законодателството установява разлика в съдържанието, начините за упражняване и защитата им в зависимост от вида на носителя – дали е физическо лице, ЮЛ или държавата, режимът на който ще бъде подложено правото след прехвърлянето ще зависи от това кой е правоприемникът.
Учредителното правоприемство / конститутивна сукцесия/ е налице когато праводателят отделя от съдържанието на притежаваното от него право част от правомощията и учредява едно ново право по-ограничено по съдържание от неговото, което правоприемникът придобива. Праводателят запазва своето субективно право, но то се обременява в следствие на учредителното правоприемство поради което съдържанието му се стеснява.
ЗЗД допуска приемство и в гражданско правните задължения. Смяната на носителя на гр. задължение се нарича заместване в дълг.
Гр. законодателство допуска и заместване в гр. правоотношение при което едно лице замества едната страна на правоотношението, като придобива нейните права и поема задълженията й. Това може да стане само със съгласието на др. страна по правоотношението.
В зависимост от това колко права и задължения преминават към правоприемника правоприемството бива универсално и частно. При универсалното правоприемство вс. имуществени права и задължения на един правен субект и дялове от тях преминават в/у неговите правоприемници. При ЮЛ такова правоприемство настъпва при сливане и вливане, а също и при прекратяване на ЮЛ с идеална цел, когато имуществото им преминава към държавата. Частното правоприемство е свързано с преминаване на отделни права, евентуално и правни задължения към правоприемника.
Правоприемството е възможно при съблюдаване на основни правила установени още в Римското право. Първия принцип е, че никой не може да прехвърли права, които сам не притежава. Второто правило е доразвитие на първото и гласи, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Ако правото, което се прехвърля е обременено с чужди права, правоприемникът ще го придобие заедно със съответните тежести които го следват. Третия принцип, които действа е че с отпадане на правата на праводателя отпадат и правата на правоприемника, тъй като е възможно след прехвърлянето да настъпят такива юридически факти, които предизвикват отпадане с обратна сила на правата на праводателя.
Последователното прилагане на тези правила крие опасност от засягане на права на лица, които не са знаели при скл. на сделката, че праводателят не притежава правото или не са знаели недостатъка на придобивното му основание. За да се избегне несправедливо осуетяване на придобиването и в интерес на сигорността в правния оборот. Законодателят установява редица изключения от посочените по горе принципи с изрични правни норми. При изключенията придобиването от праводател несобственик настъпва по първичен начин въз основа на закона. При осъществяването на предвидените в съответните правни норми юридически факти субективните права се придобиват независимо, че прехвърлителните актове не могат да породят своя правен ефект, като производни придобивни основания.