Най – същественият белег на гр. правоотношение е неговата връзка с обективното право. Тази връзка възниква въз основа на определени юридически факти при наличието на правни норми м/у отделни правни субекти. Гр. правоотношение се определя като възникналата въз основа на правните норми от конкретен юридически факт връзка м/у равнопоставени субекти, която се състои от субективни права и правни задължения.
Гр. правоотношения имат две страни. Едната е носител на субективното право, а др. на правното задължение. При двустраните договори възникналото гражданско правоотношение поражда за страните взаимни /насрещни/ права и задължения. От тук следва , че правоотношението е правна връзка м/у лица, м/у правни субекти, а не м/у лица и вещи, защото последните не могат да бъдат носители на права и задължения. Общоприето в съдебната практика и теория е, че граждански правоотношения могат да възникнат не само от юридически факти на гр. право, а също и от властнически актове, като: адм. актове, съдебни Р. или от фактически състави които включват такива актове.
От гр. правоотношения следва да се отграничават гр. правните институти. За разлика от гр. правоотношения гражданския институт е съвкупност от правни норми, които уреждат определена категория гр. правоотношения.
Всяко едно конкретно гр. правоотношение може да се характеризира и отличи и от др. такива, чрез страните си, съдържанието на субективните права и правните задължения които вкл. и предмета до който последните се отнасят.