1. И двете обуславят правото пи иск (ППр – възникването, а ПД -личното упражняване), затова те са абсолютни процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно;
2 Те са условия за валидност на извършените от или спрямо страната процесуални действия.
3. Действията, извършени при липса на ППр или ПД могат да бъдат валидирани е обратна сила, ако бъдат потвърдени – съдът дава срок и указания (чл.25 ал. 2, 3);
4. Ако недостатъкът не бъде поправен, настъпват последиците на липсата на ППр или ПД. Ако самото предявяване на иска е извършено от страна без ППр или ПД, процесът се прекратява. Ако е извършено друго действие, то не може да се вземе предвид, освен ако се повтори валидно. Ако все пак съдът го вземе предвид, Р ще бъде порочно и подлежи на отмяна.