Правни последици на решението за третото лице:
а) В отношенията си с противната страна то е обвързано от СПН на Р (чл.179ал.1).
б) В отношенията между третото лице и главната, подпомагана от него страна, важи силата на мотивите (чл. 179 ал.З). В мотивите на Р се съдържат фактическите констатации на съда, правните му изводи, становището му по преюдициални въпроси.
Мотивите нямат СПН между страните по делото
Силата на мотивите (чл. 179 ал.З) има за адресати лицата, които по висящото дело са били на едната страна на ПсПО (съищци, съответници, подпомагаща-подпомагана страна). СМ се проявява в следващ процес, по който адресатите и са вече противопоставени главни страни. Изразява се в недопустимост да се оспорват фактическите констатации в мотивите на Р по предходното дело, освен но изключение (когато умишлено или
при груба небрежност подпомаганата страна е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства, а в попия процес се позовава
на тях).
Разлики между СПН и сила на мотивите (СМ):
1. Източник на СПН е диспозитивът, а па СМ – констатациите;
3. Предмет на СПН е спорното право – предмет па делото, а на СМ –
констатациите по фактически и преюднциални въпроси.
3. Адресати па СПН са срещупоставените страни, а на СМ – лица от едната страна на ПсПО
4. СПН се зачита служебно, а СМ – само ако страната се позове;
5. СПН изключва следващ процес между адресатите си, а СМ предпоставя следващ процес между адресатите си, в който те вече ще бъдат срещупоставенн страни.
6. СПН не може да се оборва, а СМ, макар и по изключение – може инцидентно.