Правни последици на вписванията(В):
1. Оповестително действие (чл.493, ал.1): вписаното обстоятелство се счита за известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването.
2. Доказателствено действие: формална доказ. сила за вписаните обстоятелства, важаща спрямо всички. Може да се доказва обратното. Добросъвестните трети лица могат да се позовават на в своите
отношения с лицето, до което то се отнася, даже ако вписаното обстоятелство не съществува (чл.493, ал.2).
3. Конститутивно действие – само при констнтутивни В (напр. за образуване на кооперация).
Г. Производство за установяване на факти (ПУф) – чл.436-442
1. Предмет на установяване с ПУф са факти с правно значение, за чието удостоверяване законът изисква официален свидетелстващ (не диспозитивен) документ.
2. ПУф не е допустимо, когато фактът може да се удостовери по надлежния ред чрез документ, съставен от компетентния орган.
То е необходимо и допустимо само когато:
а) документът не е бил и вече не може да бъде съставен (за факти, чиято правна релевантност не зависи от съставянето на документ, защото той има само доказателствено значение за факта); или
б) съставеният документ е бил унищожен или изгубен и не може да бъде възстановен от компетентния орган;
3. Даже и да са налице тези условия, ПУф е недопустимо, когато законът е предвидил друг ред – исков (напр. за труд. злополука). ПУф има субсидиарен характер.
4. ПУф се образува по молба на лицето, което черпи права от факта. Компетентен е районният съд по местожителството на молителя, освен ако от закона следва друго с оглед естеството на факта.
5. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя, заинтересованите от факта лица и прокурора (чл.438). Допустими.са всички доказателства по ГПК.
6. Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Р трябва да съдържа точно описание на факта и доказателствата. С Р съдът може да задължи съотв. учреждение да състави надлежния документ въз основа на Р.
7. Р не се ползва със СПН. То има обвързваща доказателствена сила, която важи спрямо всички, освен заинтересованите лица но смисъла на чл.438 ал.2, които не са били призовани и оспорват факта.