Правният обичай

Исторически най – раният източник на правото е обичайното, неписано право. Понастоящем правният обичай се признава, като зависим, субсидарен източник на гражданското право. Правният обичай възниква непосредствено и постепенно чрез продължително съблюдаване на определено поведение за урегулиране на взаимоотношенията между хората. Отначало това са изолирани и временни действия, които с течение на времето се повтарят по един и същи начин, като кръгът на хората които ги съблюдават , се разширява и обхваща цели области и държави. С течение на времето спазването на правилото създава убеждението за необходимост от съблюдаването му. По този начин се превръща в задължително правило.  Следователно два основни фактора формират правният обичаят, като правна норма: 1. външният-продължителното спазване на определено правило за повдение, и вътрешният – съзнанието, че това се прави поради неговата задължителност.
Гражданският закон има предимство пред правния обичай и в гражданското право правният обичай по пронцип рядко се прилага. В Търговското право правният обичай намира приложение в областта на превозите, особено в морското право и др. Правните обичаи са общи /прилагат се на територията на цялата страна/ и местни-локални /които важат само за определени части на територията. С оглед действието им спрямо лицата биват общи /важат за всички гражд.пр. субекти/ и  специални / прилагат се спрямо определен кръг лица/.
В гражданското право се използва и категорията обичаи в практиката. Те не са задължителни правила за поведение, а представляват повтарящи и продължаващи се фактически / практически/ действия, които гражданско правните субекти, в частно правния живот  изпълняват и спазват при сключването и изпълнението на правните сделки. Те имат значение при тълкуване на договорите . Те могат да се превърнат в правен обичай ако придобият необходимите качества за това. Обичаят в практиката също като пр. обичай са утвърдени чрез продължително повтаряне на тези юридически действия, но за разлика от правният обичай при тях липсва убеждението за задължителност.