Поръчител, който е удовлетворил кредитор за вземането му, разполага с два иска, за да си върне това, което е излязло от имуществото му в чужд интерес.
1. Личен обратен иск (регресен) – основание за него са личните отношения м/у дл. и поръчителя. Условия:
а) поръчителят да е платил задължението. Ако кредиторът е опростил дълга, поръчителят няма право на обратен иск.
б) изпълнението трябва да е редовно, т.е. да има погасителен ефект спрямо главния дл.
в) необходимо е поръчителят да уведоми главния дл., че има намерение да изпълни или че е предявен иск за изпълнение с/у него – чл.143(1).
Поръчителят губи личният си обратен иск срещуглавния длъжник, ако същия изпълни задължението си без да е бил уведомен за направеното то поръчителя плащане. Но ако поръчителят е изпълнил задължението , без да е уведомил за това длъжника, но и без длъжника да го е изпълнил повторно , поръчителят не губи обратният се иск, но трябва да търпи да му се противопоставят от длъжнека всички задължения, които той е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая кредитора получава нещо недължимо. Законът позволява на поръчителя да иска от кредитора връщенето на това, което недължимо е получил.
С обратния иск поръчителя, който е изпълнил дълга на главния длъжник може да търси от него:
– главницата, т.е. заплатеният първоначален размер на дълга;
– законните лихви в/у платените суми от деня на тяхното плащане – чл.143(1);
– направените разноски по изпълнение и водене на евентуален процес;
– вредите, които понася поръчителя вследствие на това, че е принуден да плати чужд дълг – чл.79 и сл.
Ответник по този регресен иск е длъжникът. Този иск е лишен от всякакви специални обезпечения и придава на поръчителя само качеството на хирографен кредитор, т.е. ползва се от общото обезпечение от цялото длъжниково имущество.