Права и задължения на съдружниците – правата на съдружника спрямо дружеството биват имуществени и неимуществени.
Към имуществените права на съдружника се отнасят: а/ правото на част на печалбата – когато в договора липсва уговорка, съдружникът следва да участва в печалбите, както и в загубите, съразмерно с дела си; б/ правото на обезщетение за разноските и за вредите – това право обхваща необходимите разноски, които той е направил за дружествените работи, както и вредите, които е претърпял във връзка с тях /чл. 81, ал. 1/. Достатъчно е другите съдружници предварително да не са забранили на съдружника да предприеме подобни действия. На обезщетяване обаче не подлежат луксозните разноски, дори да са извършени за нуждите на СД. Обезщетение се дължи на съдружника за вредите, които той е претърпял при и по повод на действия в полза на СД. Длъжник за обезщетението е дружеството, а не останалите съдружници; в/ правото на лихва – поражда се, когато той е направил необходими разноски за дружествените работи или е претърпял вреди във връзка с тях. Законът изрично определя лихвата като законна /чл. 81, ал. 1/. Изискуемостта на лихвата настъпва от падежа на основното задължение. Спрямо задължението за обезщетение това е денят, в който съдружникът е направил необходимите разноски за дружествените работи; г/ правото на ликвидационен дял от имуществото на СД при прекратяването на дружеството или на участието на съдружника – ликвидационният дял на всеки съдружник се определя съразмерно вноските му в дружеството /чл. 260/.
В категорията на неимуществените права на съдружника в СД влизат правото на управление и правото на контрол.
Правото да управлява дружествените работи принадлежи на всеки съдружник. Изключение представлява случаят, когато с дружествения договор управлението на СД е възложено на един или повече съдружник или на друго лице. За извършването на действия от разпоредителен характер е необходимо съгласието на всички съдружници.
Правото на контрол – то принадлежи на всеки съдружник. Но законът го урежда за съдружник, който не участва пряко в управлението. Правото на контрол включва възможността на съдружника да се осведомява лично за работите на дружеството, да преглежда търговските книги, дружествените и другите книжа и да иска от управителите обяснение /чл. 86/.
Освен права съдружникът има задължения към СД. Те също се разграничават на имуществени и неимуществени.
Основното му имуществено задължение е да извърши вноската в капитала на дружеството, която е предвидена в учредителния договор. Забавата в плащането на паричната вноска поражда допълнително имуществено задължение на съдружника на законна лихва.
Основното неимуществено задължение на съдружника е да не извършва търговска дейност, която е конкурентна на СД. Когато съдружникът наруши задължението си да не извършва конкурентни сделки, за дружеството се пораждат две алтернативни възможности. Първата възможност е да иска обезщетение за причинените вреди. Правото му на иск се погасява в тримесечен срок от деня, в който съдружниците са узнали за извършването на правните действия, или в тригодишен срок от извършването, когато съдружниците не знаят за тях. Втората възможност е дружеството да заяви, че встъпва в правата и задълженията по сключената сделка. Изисква се заявлението да се направи в писмена форма. То се отправя до съдружника и до третото лице, с което сделката е сключена. Срокът възлиза на един месец от узнаването на сделката, но не повече от една година след извършването и /чл. 83/.