Много привърженици на готвената храна са склонни да вярват, че човекът, като се е хранил с готвена храна от векове насам, е свикнал с нея и сега може да пострада, ако започне отведнъж да яде сурова храна. С други думи, ако ние сме напълнили мотора на една лека кола с мръсен и долнокачествен бензин за известно време, машината може да е свикнала с него и може да се повреди, ако нечистият бензин се замени с чисто гориво (?!).
Фактът, че съществуват болести, които изчезват и организмът се възвръща към нормалните си функции, щом се премине към ядене на сурова храна също доказва, че човек не е привикнал към готвена храна. Вярно е, че според законите на природата нашият организъм се опитва да се нагоди, към храната, която получава, но не по начина, който някои хора си представят. Много от хранителните съставни елементи на храната, които са естествени за комплицираните процеси и за специализираните главни функции на клетката, лесно се разрушават под влияние на огъня. Поради това именно в хранителните продукти, които се смятат за силно питателни от привържениците на готвената храна, липсват онези съществени съставни елементи. Вместо това те съдържат в изобилие протеини, мазнини и въглехидрати, които са няколко пъти повече от количеството, необходимо на клетката.
Когато са постоянно лишени от хранителните съставки, които са съществени за извършването на техните специфични функции, клетките или не достигат пълното си развитие и специализация, или веднъж достигнали ги, по-късно загубват способността да изпълняват тези функции.
След неколкогодишно лишение настъпва момент, когато един или няколко милиарда клетки, изгубили останалите си способности, най-после се освобождават от механизмите, които ограничават развитието на клетките. Тогава те се отделят от колективния живот, стават автономни и лакомо поглъщат материалите, които изграждат тъканите и плават в междуклетъчната течност в големи количества. Тези материали са били отказани от нормалните клетки като излишни за техните нужди, но пък са високо ценени от гастробиолозите протеини (особено животинските протеини), мазнините и всички азотни вещества. След това автономните клетки започват да растат със застрашителна бързина, непослушни и непокорни, умножават се по безпорядъчен начин, за да образуват една ужасна маса, едно ново, живо съединение, което в процеса на своя растеж заробва, разрушава всичко в заобикалящата го среда и накрая унищожава този чуден храм — човешкото тяло. Името на това ново творение е РАК. Той е истинският потомък на готвената храна, живо доказателство за това как клетките се нагаждат към структурата на хранителните материали, които ние консумираме.
За нещастие след откриването на огъня човешкото естествено развитие е спряло и което е най-лошо, то върви назад с гигантски крачки. Огънят и другите смешни средства за дегенериране, изобретени от цивилизования човек, разрушават всички тези висши хранителни елементи, които са били складирани в естествените материали, следователно и в животинските клетки, и ги връщат към техния примитивен тип: те с най-голяма прилежност доставят обикновени строителни материали, като с тях осигуряват безцелното растене на раковите клетки, които са истински образци на примитивни клетки. За късогледите биолози строителни материали на тялото са протеините (белтъците), т.е. камъните и тухлите на една съвсем обикновена структура. Те не се интересуват от различните видове спойки (цимент и вар) и от многобройните детайли, които са незаменими при построяването на една сложна фабрика и които не се намират в един бифтек или една пържола.
Във втория том на моята книга съм посветил близо 300 страници на изследване проблема за рака. За тази цел съм направил преглед на един важен трактат от прочутия американски цитолог Е.В.Ковори, озаглавен „Ракови клетки”, 1955 г. Това е най-изчерпателното проучване върху предмета, в което са събрани всички други важни изследвания, данни, мнения и заключения, публикувани от многобройни видни учени. Върху базата на тези данни, изнесени от самия цитолог, аз окончателно съм доказал, че появата на раковите клетки е резултат от липсата на по-висши хранителни съставни елементи и от едно свръхизобилие на онези обновени строителни материали, които насърчават безцелното растене на клетките.