Ясно е, че те са по-сериозни. При всички случаи тук детето ще бъде отделено то родителя. Фактически това ще засегне и другият родител, който не е лишен от родителски права, ако живеят заедно.Лишеният от родителски права все пак запазва личните си контакти с детето. Те са установени в интерес на детето и като право на детето. Друго право, от което лишеният от родителски права не е лишен е да иска от съда прекратяване или заменяне на съдебното решение. Той има възможност да даде мнение и при осиновяване на детето.
Той губи:
1. при осиновяване не дава съгласие, а мнение;
2. ако е виновен, няма право на издръжката по чл.91;
3. засяга се и статусът му. Такъв родител не може да осиновява друго дете, да бъде настойник или попечител.
4. един дискусионен въпрос е дели съдебното решение за лишаване от родителски права има действие само по отношение на това дете или спрямо правата му спрямо всички деца. Аргумент за абсолютното му лишаване от родителски права се черпи от извода, че такъв родител не дава съгласие за осиновяване. Аз споделям не тоталното лишаване от родителки права, защото родителят може да има специално отношение към едно дете – напр. смята, че то не е заченато от него. Защо тогава да лишаваме от родителски грижи и останалите деца.
За упражняване на прит. права е необходимо задълженото лице да осъществи или да спазва продължително време дължимото поведение. В тяхното съдържане се включва възможност да се изисква от задълженото лице определено поведение.
Прит. права са: абсолютни (напр. вещните права) и относителни (облигационните).