Поръчителството е д/р, с който поръчителят се задължава спрямо кр. на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото лице – чл.138(1). От това определение е видно, че поръчителството е вид д/р и че с него се обезпечава едно чуждо задължение.
Поръчителството има 2 смислови значения – като институт на обл. право и като ЮФ и произтичащото от него правоотношение.
Както бе казано в чл.138(1) е дадено легално определение на този институт. С д/ра за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кр. на др. лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този д/р трябва да бъде сключен в писмена ф/ма.
Чл.138(2) – поръчителството може да съществува само за действителни задължения. То може да се поеме и за бъдещо и за условно задължение.
УСЛОВИЯ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
Страни по този договор са кредиторът и поръчителя. Не е страна по него третото лице, чието задължение се обезпечава. Затова поръчител е този, който се е задължил към длъжника.
За да бъде валиден договора за поръчителство трябва да отговаря на следните условия:
-М/у страните трябва да се постигне съгласие – кр. трябва да приеме поръчителя за такъв; поръчителят трябва да се съгласи да отговаря за изпълнението на чуждо задължение.
– Освен това, д/рът е формален, тъй като з/нът изисква той да е сключен в писм. ф/ма.
– Като всеки договор и договорът за поръчителство може да бъде унищожен при порок на волята на едната или на другата страна. Например унищожение може да се иска, ако поръчителя е бил в грешка относно личността на главния длъжник. Това не се отнася за грешка относно платежоспособността на главния длъжник.
– Всеки дееспособен може да поръчителства, стига да му е позволено да се разпорежда с имуществото си. Законният представител не може да поръчителства от името на недееспособния. Непълнолетният и ограничено запретеният не могат да поръчителстват дори със съгласие на родителя или попечителя им.
С д/ра за поръчителство поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на чуждо задължение. Не може да се поръчителства валидно за несъществуващо или нищожно задължение, както и за задължения по нищожен договор. По същите съображения с отпадането с обратна сила на задължението на длъжника отпада с обратна сила и поръчителствената отговорност за същото задължение. С унищожаването на главното задължение поради порок на волята – поради недееспособност, поради грешка , измама или заплашване, то се заличава с обратна сила. Едновременно с това с обратна сила отпада и отговорността за изпълнение на същото задължение.
Съгласно Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Основанието на д/ра за поръчителство е в намерението да се обезпечи едно чуждо задължение. Д/рът е каузален, а не абстрактен.
Поръчителството предполага съществуващ дълг, без такъв дълг опръчителство няма. Все пак може да се поръчителства за дълг, който понастоящем не съществува, но който в бъдеще ще възникне. Може да се поръчителства и за дълг под отлагателно условие. И в двата случая валидността на поръчителството е обусловена от действителното възникване на главното задължение в бъдеще, в сбъдването на условие, което ще породи главното задължение. До тогава то е във висящо състояние.
Предмет – с договора за поръчителство поръчителят се зядължава да отговаря за изпълнението на едно чуждо задължение- за изпълнението на задължението на главния длъжник т.е. се обещава същият резултат, който главният длъжник трябва да осъществи.
Основанието на договора за поръчителство се заключва в намерението да се обезпечи едно чуждо задължение . този договор е каузален , а не абстрактен.
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
1. Д/рът за поръчителство е едностранен д/р. Поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на чужд дълг. Задължение възниква само за поръчителя, а за кр. – не. По волята на страните този д/р може да се превърне в несъвършен двустранен, ако е уговорено някакво задължение за кредитора (напр. че е възнаградил поръчителя).
2. Безвъзмезден д/р, защото липсва насрещно задължение. Акад. Василев смята, че той е възмезден д/р, тъй като поръчителят може да получи обратно това, което е дал на кр. от името на длъжника (това не винаги е така, дл. не участва в д/ра – това е друго ПО). Съдебната практика на ВС приема, че поръчителството е безвъзмезден д/р.
3. Акцесорен д/р – отговорността на поръчителя е в синалагматичната връзка с отговорността на дл. Затова този д/р ще е валиден ако съществува предшестващ д/р.
4. Д/рът е формален, тъй като з/нът изисква писмена ф/ма за действителност.
5. Д/рът е каузален с намерение да се обезпечи едно чуждо задължение.
ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ
Кредиторът не поема никакво задължение към поръчителя. Този д/р не носи никакви облаги на поръчителя – обратно – той му носи само опасности и вреди, защото той с него подчинява имуществото си на принудително изпълнение. Поръчителят може да се е задължил да отговаря за чуждия дълг дори без съгласието на главния дл. – за да му услужи. Той може да се е задължил и въпреки волята на дл. Той може и да се е задължил да отговаря, защото дл. му е поръчал.
ПОРЪЧИТЕЛСТВО И ДРУГИ СХОДНИ ПРАВНИ ФИГУРИ
1. Поръчителство и обещаване задължаването или действията на трето лице. Поръчителят гарантира изпълнението на задължението, а обещателят обещава, че едно трето лице ще се задължи и задължение възниква само за обещателя, дори третото лице да се задължи, обещателят не гарантира изпълнение на задължението. Следователно, докато поръчителят гарантира изпълнението на задължението на едно трето лице, обещателят обещава, че едно трето лице ще се задължи за нещо, но не и че ще изпълни това, за което се е задължило.
2. Поръчителство и встъпване в дълг. Поръчителят отговаря на собствено пр. основание. Встъпилият в чужд дълг винаги и по необходимост дължи на същото пр. основание, по силата на което дължи и първоначалния длъжник и солидарно с него. Встъпилият в чужд дълг е наистина зависим от този дълг, но задължението не е акцесорно спрямо него.
3. Поръчителство и заместване в дълг. Д/рът за поръчителство се сключва винаги м/у поръчителя и кредитора. Д/рът за заместване в дълг се сключва м/у кредитора и третото лице – поемател на чуждия дълг. Но той може да бъде сключен и м/у първоначалния дл. и заместника му и ще има действие и за кредитора ако го одобри.
4. Поръчителство del credere. Клаузата del credere е типична при комисионния д/р. Комисионерът може да гарантира изпълнение на задълженията на лицето, с което е договарял. Тогава той отговаря за изпълнението на същите. Но в този случай комисионерът не е поръчител, а главен длъжник. Р/ката е, че задълженото лице не е длъжник на комитента, м/у тях няма ПО. Комисионерът се задължава да сключи една пр. сделка от свое има, но за чужда сметка – косвено представителство. При клаузата del credere независимо от изпълнението на третото лице, комисионерът ще е длъжен да престира на комитента.
5. Поръчителство и солидарна съзадълженост. Това е др. вид лично обезпечение. Поръчителят е солидарно задължен с главния длъжник. Когато обаче изпълни задължението, той ще може да иска цялото изпълнение от дл. Докато при солидарното задължение само до частта, с която отговаря пред кр.
6. Несъвършена делегация и поръчителство. Един втори дл. се оказва задължен пред кр. паралелно с досегашния дл. Кр. може да преследва единия или другия по свой избор. Но удовлетворен от единия, погасява се правото му спрямо дугия. Новият дл. при несъвършената делегация не е акцесорно задължен, а на собствено основание – това е р/ката.
7. Поръчителство и авал (менителнично поръчителство). Авалът е поръчителство по запис на заповед. Авалът е едностранно волеизявление на менителничния поръчител, изразено с думите „като поръчител“ или др. равнозначен термин, поставен в/у записа на заповед или менителницата и подписан от авалиста. За р/ка от обикновеното поръчителство, задължението на авалиста не е акцесорно и каузално, а самостоятелно и абстрактно. Авалистът отговаря винаги солидарно, докато обикновеният поръчител може да уговори с кредитора, че няма да отговаря солидарно с главния дл.