В икономическата литература понятието „риск“ се употребява нееднозначно:
* математическото схващане разглежда риска като игра на шансове
* застрахователната наука разглежда риска като „възможност за настъпване на определено събитие, което предизвиква щета“
Поради спецификата на инвестиционната теория нито математическото нито застрахователното схващане за риск са приложими според следните причини:
– финансово – инвестиционната практика е свързана с вземане на решения, чиито резултат е неизвестен
– и поради субективната намеса в проявлението на риска
Управлението на инвестиционният риск – то може да се определи като съвкупност от методи за намаляване на несигурността. Има 3 основни похвата за намаляване на несигурността на нормата на възвращаемост при инвестиционните процеси: разпределение на риска между субектите; разпределение на риска във времето(хиджиране); разпределение на риска между обектите на инвестиране(диверсификация)
Портфелирането е особен вид метод за управление и минимизиране на риска отличаващ се от обикновената диверсификация. При изграждането на портфейла не е важен толкова броя на обектите, в които ще се влага богатството на инвеститорите, колкото тяхната взаимообвързаност. Характерното при портфейлът е че той използва положителното влияние върху някои обекти.