I. Понятие за доказване
Доказването е съвкупност от ПсД на съда и страните, насочени да се разкрие с помощта на доказателствените средства истината относно фактите, релевантни за спорното право. От гледна точка на страната целта е убеждаване на съда в истинността на нейните фактически твърдения, респективно неистинността на твърденията на другата страна.
1. Субекти на тази дейност са съдът и страните.
2. Истинността на фактическите твърдения се доказва чрез предвидените в ГПК доказателствени средства.
3. Доказват се фактите по делото (а не правото).
4. Доказването е съвкупност от следните 5 групи действия:
а) посочване; б) представяне; в) допускане; г) събиране; д) преценка на доказателствените средства.
II. Видове доказване (Д):
1. с оглед тежестта на доказване:
а) главно (от този, който носи доказателствената тежест);
б) насрещно (от противната страна, за обезсилване на главното Д);
2. с оглед на целения резултат:
а) пълно (да създаде достоверност – сигурно убеждение на съда) -изисква се за всички фактически твърдения, които обуславят спорното право; главното Д трябва да бъде пълно;
б) непълно (да създаде вероятност или да разколебае убеждението на съда).
3. Пряко (Д на правнорелевантни факти) и косвено (Д на доказателствено релевантни факти).