Съществуват две области в правната наука – публично и частво право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право, търговско право и трудово право. Основен отрасъл е ГП. От него се отделят търговското и трудовото право. Закондателно са очертани предметите на ТП и на трудовото право, всчко останало отива за ГП.
Гражданско право.
Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Принципите на римското право са възприети в по – късен етап от редица законодателства. Терминът гражданско право е превод от лат. Jus civile. Терминът гражданско право има четири различни значения, т.е. правни понятия: 1.ГПр като отрасъл на действащото обективно право, т.е. разбира се като система от правни норми, с определено съдържание, които уреждат обществените отношения; 2.ГПр се разбира и като правна наука, която представлява система от знания за основните понятия и институти на гражданското право , като обективно право; 3. Гражданското право се разбира като учебна дисциплина, т.е. знанията които се дават на студентите; 4.ГПр се разбира като субективно гражданско право, т.е. с него се означават възможности на определени лица, възникнали от определени юридически факти, въз основа на нормите на обективното гражданско право, като например правото на собственост върху определена вещ.
Днес се приема, че частното право е онзи клон от правото, който регулира отношенията между отделните членове на обществото или държавата на базата на тяхната равнопоставеност, признавайки автономията на волята. За разлика от него публичното право е този раздел на правото, който урежда отношенията на държавата и други свързани с йерархическата власт структури /общини, области/ както към техните членове, така и по между им, които се характеризират със субординация и суперординация. В неговото предметно съдържание присъства елементът на imperium, т.е. държавно-властническо проявление. Публичното право има за цел да уреди организацията и функциите на държавната власт. Неговата задача е задоволяване на обществените нужди и публичния интерес. ГП е онзи дял от частното право, който важи и се прилага за всички правни субекти, като засяга всички лица. То няма предвид само определена част от населението на една държава, то обхваща всички жители. ГП е основата на ЧП. То е негова главна и съществена съставка. ГП има своята дълга история на базата на ГП на древния Рим. В началото се наблюдавало почти пълно съвпадение между ГП и ЧП. Но с течение на времето са се създали и други раздели в рамките на ЧП. По този начин в ЧП се включват освен ГП и търговското, банковото, авторското и др.
Понятието гражданско право следва да се определи чрез съдържанието на правните норми, които този отрасъл обхваща . На първо място тези норми се отнасят до гражданско правните субекти , като ги определят по вид и по правен статут. Гражданското право признава три вида правни субекти: човешките същества, т.нар. ФЛ; изкуствени социални образувания, създадени въз основа на правните норми , на които се признава качеството субекти на права и задължения и се нар. ЮЛ. Държавата също е субект на гражданското право. В гражданските правоотношения тя не участва в качеството си на носител на власт. Гражданско правните субекти са равнопоставени, това се състои в еднаквото им третиране от нормите на този правен отрасъл, в еднаквите възможности които те имат за придобиване на права и за тяхното упражняване, за извършване на правомерни правни действия. В гражданските правоотношения по правило едната страна не може да налага своята воля над другата страна по правоотношението, да го изменя или прекратява, да обвързва еднострано друг гражданско правен субект. Следователно гражданското право е съвкупност от правни норми, които уреждат положението на гр. Пр. субекти и равнопоставените отношения между тях. Нормите на гражданското право следва да се отграничат от останалите отрасли на частното право по това , че те са общи. Следователно гражданското право се ограничава от останалите отрасли на частното право, тъй като техните норми са специални, а специалните норми изключват приложението на общите. Следователно гражданското право като обективно право може да се определи като съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданско правните субекти – ФЛ, ЮЛ и държавата, която не упражнява властнически правомощия и правоотношенията между тях , като се изключват нормите на останалите отрасли на частното право.
Обществените отношения които регулира ГПр са два вида: имуществени и лични и неимуществени. Този факт го отличава от останалите отрасли на правото . Имуществените отношения възникват при стоково паричните отношения или отношения на собственост. Методите са гражданско правни: на равнопоставеност, договаряне на взаимно съгласие, на диспозитивността / дали да търси субекта защита на своите права/. Защитата е винаги по исков ред. ГП е клон на обективоното право- писано, обхващащо обичайното право и съдебната практика; действащо; вид частно право и вид вътрешно.
Системата му се извлича от основните закони – ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. Система – критериите и начините на подреждане на отделните правни норми и тяхното разпределение. В развитието си в ГПр се обособяват две отделни системи:
1.1институционална, където правните норми са разделени на три части: за лицата, за имуществата и за различните способи за придобиване на собственост, които вкл. нормите на облигационото право, нормите на наследственото право и разпоредбите за давността и владението.
1.2пандектната система. Тя е по съвършена от гледна точка на логиката и практическото удобство. За нея е характерно, че общите правила, които важат за всички или за повечето граждански правоотношения са обособени в обща част. Тази система сме възприели и ние.
У нас е утвърдена пандектната система. На първо място се поставя общата част на ГПр. Тя обединява общите правила за гражданско правните норми и общите институти за отделните граждански правоотношения. В нея най – напред се поставят нормите за обективното гражданско право: за източниците, за действието на гражданско правните норми по време, място и спрямо лицата, за критиката и тълкуването на гражданския закон и за преодоляване на празнотите в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданско правните субекти , съдържанието и обектиет на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право, представителството и погасителната давност. След гражданското право обща част се поставя вещното право. Този клон съдържа правната уредба на отношенията по придобиване, упражняване и защита на правото на собственост и другите вещни права. След това се поставя облигационното право. То е най – големия по обхват дял на гражданското право и включва общите правила за източниците на облигационите отношения, за изпълнението, неизпълнението и другите способи за погасяване на облигационните задължения. Облигационото право има и специална част, която обхваща специални норми за основните видове облигационни отношения. Следващ клон на гражданското право е авторското право, което съдържа правния режим на правата върху творческите произведения на литертурата , науката и изкуството и т.н. Семейното и наследственото право са последните клонове на гражданското право. Семейното право урежда имуществени и неимуществени отношенията между лица, които, които са свързани помежду си чрез брак, произход и родство или осиновяване. Наследственото право урежда преминаване на имуществени права на едно физическо лице след неговата смърт към наследниците, които то е определило със завещание и които законът сочи като наследници по закон.
Заключение: Системата на гражданското право се дели на обща и специална. Общата система урежда правното положение на гражданско правните субекти, сделки, представителство и погасителната давност. А специалната урежда вещното право, правото на интелектуалната собственост, облигационото право, наследственото право. Гражданското право се разграничава от останалите клонове на правото по предмета и метода на регулиране. ГПр регулира граждански сделки, права и задължения и санкции. Гражданското право регулира гражданските материални отношения между равнопоставени субекти с невластнически методи, а гражданско процесуалното право урежда публичните граждански – процесуални правни отношения между неравнопоставени процесуални субекти с властнически методи и средства.