2.1. Правоотношението се развива между 2 страни – товародател (изпращач) и превозвач. Легалната дефиниция е в чл. 367: По силата на превозния договор превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Според Калайджиев престацията на превозвача е за резултат, а не за поведение.
2.2. Договорът е двустранен и възмезден. Той произлиза от изработката. Има елементи на няколко вида договори – влог (тъй като превозвача трябва да пази товара), поръчка, наем, но е самостоятелен. Договорът има обслужващ характер, защото се сключва в изпълнение на друг договор, обикновено за покупко-продажба – когато тя е дистанционна.
2.3. Предмет – превозване на лице, багаж, товар. Товар и стока може и да са синоними, но товар е по-общо понятие, включва и нещо, което може да не е стока – да не е в обръщение (в гражданския оборот). Товарът трябва да се превози (не пренесе), за да има превозен договор трябва да се ползва превозно средство.
2.4. Страни по договора:
1) Товародател (изпращач). Не е необходимо нито да е собственик на товара, който ще се превозва, нито да е търговец.
2) Превозвач – той задължително е търговец, било по правноорганизационна форма, било по чл. 1, ал. 1, т. 5.
3) Интересно е мястото на получателя в договора. Към момента, в който се сключва спедиционният договор, получателят е трето лице – прилича на договор в полза на трето лица. Има обаче някои съществени разлики:
а. Правото на бенефициера възниква от момента на сключване на договора, а тук не.
б. Освен това волеизявлението на третото лице има важно значение – чрез него правото се стабилизира. При превозния договор не е така – товародателят винаги може да се разпореди освен ако не е издаден товарителен запис, товарът да се придаде другиму.
б. Превозният договор е различен от договора в полза на трето лице – за бенефициера възникват само права, при превозния договор има задължение получателят да плати такса, ако изпращачът не е направил това.
Към момента на сключване на превозния договор получателят е трето лице, в момента, в който получи известие, че на негово име е получен товар, встъпва в правоотношението на мястото на изпращача.