Понятие за пари. Съдържание на парите. Функция на парите. Паричната маса и измерване на паричната маса – парични агрегати.

Понятие за пари. Съдържание на парите

произход на парите.

С развитието на производителните сили и човешкия ???? отделните стопани се обособяват като специализирани производители. По този начин размяната се превръща от случаен акт в жизнена необходимост. Размяната е изиграла условие за прехода към стоковото стопанство. Тя противопоставя стокопроизводители и поражда противоречия между тях. Последното би могло да се преодолее стига да се постави посредник между производителите. Така логически се стига до идеята всеобщи еквивалент. В различните страни и в отделните региони на планетата ролята на всеобщ еквивалент се изпълнявала от различни стоки – добитък, бира, вино, сол и други. Следователно хората най-напред откриват парите като стока. Тази стока-всеобщ еквивалент, освен че има своите потребителни стойности, с които тя задоволява нуждите на хората, тя придобива и допълнителна обществена потребителна стойност:

служи да изразява стойността на всички останали стоки.

да бъде посредник между производителите.

Онова нещо (стока или вещ), което в условията на стоково производство служи за всеобщ еквивалент се нарича пари.

Парите не са субективен продукт, а обективна необходимост на стоковото стопанство.

С усъвършенстване на стоковото стопанство и размяната започват да се предявяват известни изисквания към стоката всеобщ еквивалент, а тези изисквания са:

Природни:

Качествена еднородност – означава, че едно и също количество от паричната стока, независимо от това къде е произведена трябва да притежава едни и същи свойства.

Възможност за преминаване от една форма в друга.

Висока стойност в малък обем.

Лесна преносимост.

Съхраняемост и устойчивост – тяхната физическа същност не трябва да се променя лесно под влияние на външни фактори.

Делимост – стоката-пари трябва да може да се дели на части без да променя своето качество.

Парите трябва да притежават голяма трайност, за да могат да служат като средство за натрупване и пренасяне стойността в и пространството.

обществените условия:

Всеобща обменяемост.

Абсолютна ликвидност.

Всеобща значимост на носителя.

На тези изисквания към паричната стока най-точно и най-пълно отговарят благородните метали – златото и среброто.

парите като социално-икономически феномен.

Според Маркс парите са обществено отношение, икономическа категория, чисто обществен феномен. Природата не създава нито парите, нито банкерите. Стоката – всеобщ еквивалент наред с потребителната си стойност притежава и друга роля – посредник и измерител на стойността на другите стоки.

Парите като икономическа категория изразяват отношенията на производителите помежду им в процеса на материалното производство.

Парите са всеобщо обществено отношение. От една страна това е отношението на човека към резултатите от неговия труд, независимо от съзнанието му. В това се съдържа генетичния момент на паричния фетишизъм (издигане в култ), от друга страна това е отношение м/у хората по повод отчуждаването на себестойността на резултатите от техния труд. Хората придобиват право на собственост в/у вещи произведени от други.

Парите отчуждават всяка собственост. Получава се така, че при размяната личността на купувача няма никакво значение. Важно е какво количество пари ще предложим на продавача. В един момент парите стават единствената обществена сила. Тяхното количество дава власт на хората.

Форми на парите.

стокови пари. Хората откриват парите най-напред като стока. Различни стоки са играли ролята на всеобщ-еквивалент. Всяка една стока е имала своите предимства и недостатъци. Добитъкът не е бил делим, бирата при престояване не подобрявала свойствата си както виното. През ХІХ в. изключително в сферата на обръщението се използват металите – злато, сребро. Среброто е имало почитатели, но пък потъмнявало. Въпреки своето обаяние златото пък се поддава на фалшификации. Независимо от високата му стойност и оскъдност, то се е използвало като всеобщ еквивалент.

Парични знаци – наричат се така, защото дълго време след появата им те циркулират в обръщението не самостоятелно, а успоредно със златото и среброто, като техни заместители през втората половина на настоящия век паричните знаци се освобождават от “властта” на златото и среброто. Паричните знаци са стойностен израз нанесен върху материален носител (хартия, метал и сплав). Ограниченото единство между стойностния израз и материалния носител позволява на паричните знаци да изпълняват основните си функции. Паричните знаци биват книжни и кредитни пари.

книжни пари – познати са от ХІІ в. в Китай (родината на книжните пари). Лесно съхраняеми могат да се натрупват. С придобиването на повече или по-малко суми те могат да набъбват и да се свиват. Използването на десетичната система ги прави делими по желание. Грижливото им изработване ги предпазва от фалшификации. С тях могат да се купуват други стоки и услуги независимо от това дали правителството ги е обезпечило с благородни метали. Обществото не се интересува дали книжните пари имат златно, сребърно или друго покритие. То иска те да бъдат признати като всеобщо разменно средство

кредитни пари – сега е времето на кредитните пари – чековете издадени с/у депозити в банки или други финансови институции. В развитата пазарна икономика хората се нуждая от дребна сума за да плащат някои ежедневни разходи. Останалата част от тяхната заплата може да се превежда във влогови сметки, без да се изплаща в брой.

Еволюцията на парите и в наши дни продължава. Например разпространението на кредитни карти, електронните пари, транспортно-туристическите чекове и др.

Днес е много трудно да се установи кои парични знаци са книжни и кои – кредитни. Съвременните пари съдържат черти св-ва и особености както на книжните, така и на кредитните пари. От техническа гл.т. съвременните пари могат да се поделят на: налични пари, безналични пари, електронни пари.

В икономическата литература на страните с развита пазарна икономика се разграничават 3 основни съставки на парите, с които борави обществото: монети, книжни пари и чекови депозити.

Парите могат да се разглеждат и като: национални и международни. кЪм международните пари се отнасят СПТ, евро и др.

Функция на парите.

Парите са средство за плащане и уреждане на дългове. Независимо от това дали за пари служи златото, среброто или банкнотите, те изпълняват едни и същи функции, а те са:

Функцията на парите като мярка на стойността – тя е първата исторически обособила се функция на парите. Чрез парите се измерват стойностите на останалите стоки. Това е възможно, тъй като и парите имат стойност. Трябва да се има в предвид, че не парите правят стоките съпоставими и съизмерими. Нещото, което ги прави съизмерими помежду им е това, че всяка стока има овеществен труд. За изразяване, измерване на стойността на стоките не са необходими пари.

Паричния израз на стойността на стоката представлява нейната цена. Равнището на цените зависи от стойността на стоката, от стойността на златото и от съотношението между търсенето и предлагането.

Функционалната мярка на стойността се измерва чрез мащаба на цените. Това е тегловото количество благороден метал, което се съдържа в една парична единица. Мащаба на цената се определя от държавата.

функцията като средство за обръщение (размяна) – тя е свързана с използването на парите в процеса на размяната. Парите служат във тази функция за заплащане на стоки и услуги. На иконом., в която фукц. пари противостои бартерната иконом., в която един продукт се разменя директно с друг продукт без посредничеството на парите. Такава размяна обаче е придружена с огромни разходи и време. Търговията с пари опростява размяната и съкращава разходите. По такъв начин те стимулират икономическата активност, улеснявайки размяната. Първоначално парите влизат в размяната във вид на кюлчета, благородни метали. В последствие започват да се секат монети, които представляват късче метал или сплав с определена форма, големина, налична стойност – това, което е записано, щемпел на държавата. Количеството благороден метал, което се съдържа в една монета се нарича проба, а останалите примеси лигатура.

Днес в обръщение са т.нар. билонни монети, те са носители от неблагородни метали или сплави и имат предназначението да опосредстват дребните плащания.

Функцията на парите като платежно средство – тя е свързана с продажбата на стоките на кредит, т.е. с отсрочване на плащането. Продавачът става кредитор, а купувачът длъжник, след изтичане на определен срок парите, с които се плаща изпълняват ролята на платежно средство. Парите са платежно средство също при изплащане на данъци, наеми, заплати.

Средство за смятане (разчетно средство) – потребителите искат по някакъв начин да сравняват огромното разнообразие от стоки и услуги, за да изберат желаните. Съзнанието за пресметливост подбужда предприемачите да сравняват цените на стоките с цените на ресурсите. Тъй като парите се използват в размяната, те стават удобно средство, с което се съизмерват стойностите на стоките и услугите.

Средство за натрупване или средство за съхраняване на стойността, позволява да се раздели момента на получаване на дохода от момента на неговото използване и той да се натрупа. Доходът или богатството могат да се съхраняват и в други форми, например като се превърнат в земя, акции, облигации, произведения на изкуството и др.

В сравнение с останалите активи парите са най-ликвидни, т.е. могат бързо и лесно да бъдат превърнати в друг вид стоки с малко трансакционни разходи и без видими загуби в налична стойност. Например ликвидни са банковите депозити. Трудно ликвидни са активите във вид на недвижимо имущество, особено когато е разположено в депресивни райони.

Парите могат да се обезценят поради повишаване на разходите и богатството, държано във формата на пари, с времето да се намали в реално изражение. Това става особено при хиперинфлация.

Функцията световни пари – на световния пазар парите функционират като:

всеобщо платежно средство – когато една страна изплаща дълга си на друга с експорт на злато.

Всеобщо покупателно средство – когато се изплащат стоки купени от други страни.

Като съкровище – това са случаите, когато златото служи като средство за пренасяне на общественото богатство.

Конкретните примери са: прехвърляне на капитали по време на война, при изплащане на репарации и т.н.

Парична маса и измерване на паричната маса – парични агрегати.

парична маса.

Под парична маса се разбира количеството пари което се намира в обръщение на дадено национално стопанство. Тази парична маса не е едно хомогенно цяло, а се състои от различни съставки, които са обект на наблюдение от правителствата и банките на отделните страни.

Количеството на парите х скоростта на обръщение на парите = количеството на произведените стоки и услуги х техните разходи.    М х V = Q х Р => М = Q х Р / V  .

Повишаването на паричната маса е причина за инфлацията. Повишаването на паричната маса обаче може да е необходимо, но не и достатъчно условие за инфлацията. Трябва да се отчита влиянието на паричната скорост. Ако при повишаване на паричната маса намалява скоростта няма да се прояви инфлационно влияние. От друга страна, влиянието на паричната маса в/у инфлацията зависи от фазата на икономическия цикъл. При рецесия и депресия повишаването на паричната маса по-скоро ще стимулира производството и заетостта, докато с доближаването на пълната заетост, то ще предизвика инфлация.

Паричната маса се разделя на 2 групи:

Налична парична маса – това са парите намиращи се в населението , в касите на фирмите, в оборотните и запасните каси на банките. Това е движението на парите във функцията средство за размяна (обръщение, книжни пари, банкноти, билонни монети.

Безналична парична маса – това са записванията по сметки на собствениците на парични средства в банките. При определени условия тези записвания могат да се превърнат в налични пари. Оборотите по безналичен път превъзхождат тези по наличен път.

Количеството пари необходими за обръщение = Σ СЦ – Σ СК +Σ СПП – Σ ВПП /  О

СЦ – стоки уножени по цените

СК – стоки продадени на кредит.

СПП – стоки с настъпил падеж на плащане.

ВПП – взаимопогасяващи падежи.

О – брой на оборотите на едноименната парична единица.

Паричната маса може да се измери статично, т.е. в даден момент например в края на месеца, тримесечието или годината. Тази мярка представлява сума от остатъците на различните компоненти, влизащи в паричната маса. Тя може да се измери и в движение, чрез скоростта, с която парите минават от ръка в ръка, обслужвайки обръщението.

измерване на паричната маса – парични агрегати.

В практиката на стрините с развита пазарна икономика съществуват различни показатели (агрегати) посредством които се контролират и регулират състоянието и изменението на паричната маса в обръщение. Такива са паричните агрегати: Мо, М1, М2, М3, М4, М5, и др.

Мо – характеризира т.нар. обща парична основа. Състои се от наличните банкноти и монети в обръщение намиращи се в населението, предприятията, оперативните каси на банки.

М1 (бързоликвидни пари) – съдържа наличните пари в обръщение (Мо ) + безсрочните влогове и депозити независимо от това дали последните са лихвени или не. Той включва само безсрочните депозити в лева. Това е най-ликвидната част на паричните активи. За развитите страни е характерно, че наличните пари са значително по-малко от безсрочните депозити.

Агрегатът квази пари включва паричните активи с по-ниска степен на ликвидност, това са: срочните депозити, спестовните депозити и депозитите в чужда валута. Срочните депозити са най-голямата и най-бързо нарастваща съставка на квази парите изобщо на паричната маса.

Спестовните депозити включват спестовните депозити на домакинствата в ДСК и ТБ, детските влогове и жилищно-спестовните влогове. Безсрочните депозити в чужда валута са повече средство за натрупване, а също за плащания по вноса, отколкото транзакционно средство.

Мо – има технически характер = М1 + квази парите.

Агрегатът “Широки пари” = М2 + специални депозити – това са блокирани  депозити за внос, депозити изисквани при регистрацията на фирми и някои други депозити. Тяхната величина е твърде малка и слабо се променя.

Паричните агрегати се “произвеждат” от ЦБ. В развитите страни има други агрегати – М3 , М4  , М5, и др. – те обхващат т.нар. “разширено тълкуване на парите”.

Краткосрочните данни за паричната маса са по-малко надеждни като ориентир за промените на паричното предлагане, отколкото данните за дългосрочните изменения.

Парите по баланса на ЦБ се наричат резервни пари. Съотношението между широки пари и резервни пари се нарича паричен мултипликатор, показващ 1 парична единица от ЦБ в колко парични единици се превръща чрез механизма на депозитната емисия при ТБ.

При дефиниране и измерване на паричната маса се използват 2 подхода:

теоретичен – според него в паричната маса трябва да се включат активи, които изпълняват парична функция средство на размяна. Такива активи са очевидно наличните пари и транзакционните депозити.

Емпиричен – в паричната маса се включват ликвидни финансови активи като се изхожда от това коя мярка на парите има най-силна корелация с основните икономически променливи като инфлация, икономическа активност и други и оттук може да се използва за прогнозиране.

Паричната емисия е пряко свързана с наличната парична маса. Право да емитира парични знаци във всяка една държава има ЦБ на страната.

Може да се повиши паричната маса – когато скоростта на обръщение се увеличи; да се намали обема на п-ните стоки и услуги.

Основният смисъл на съществуването на парите е възможността те да се превърнат в реални стоково-материални ценности и услуги. Поради това стоките и услугите, които реално противостоят на парите в сферата на обръщението, са тяхното реално обезпечение. Двуяко е обезпечението: реално произведени стоки и услуги (БКП) стоково обезпечение и златният резерв на държавата (допълнително).

Обезпечението е гаранция за покупателната сила на парите – количеството стоки и услуги, които реално могат да се купят с една парична единица и зависи от индекса на цените. При намаление на разходите покупателната сила се увеличават и обратно.

Пп = 1 / Индекса на цените.

Парите и тяхното движение имат изключително важно значение за цялостното управление на пазарната икономика. Цените, печалбата, РЗ, данъците, кредитът и лихвите съществуват в парична форма, т.е. организирани са като парични процеси и отношения. Чрез тях именно парите оказват регулиращо въздействие върху реалната икономика. Парите вземат централно място в с-мата на икономическите регулатори.