ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: този термин в ГП се използва с различни значения. Общ приницип в нашето право е, че на никого не е позволено да се обогатява за чужда сметка. Съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗД: Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Понятието обогатяване тук се употребява само във връзка с понятието неоснователно като специален правно технически термин.
Началото, че никои не може да се обогатява без основание за чужда сметка важи най – напред в договорното право. Затова / като се ограничим тук в хипотезата на двустранен договор/ ако не възниква задължение за едната страна не може да възникне и за другата – то би било лишено от правно основание. Ако една от страните е дала нещо по договора и не получи насрещна престация, даденото трябва да се върне, защото е дадено по договор с отпаднало основание – без основание. Едната страна не може да се обогати за сметка на другата.
Правното основание извън договорното право се основава на принципа, че никои не може да се обогатява без основание за сметка на друг, който важи и тук. Искът за връщане на законно неоправдано разместване на блага, наречен иск за неоснователно обогатяване е допустим винаги когато една имуществена облага премине в друго имущество без оправдано законно основание. При гражданскоправните сделки терминът “основание” или “кауза” е задължителен елемент на каузалните сделки. Преобладаващият брой гражданскоправни сделки са каузалните и липсата на основание води до нищожност. Основанието е непосредствената типична цел на сделката. При продажбата собственикът, който продава един недвижим имот като прехвърля собствеността на купувача, сключва този договор, за да получи цената на продадената вещ. Това е неговата цел. От друга страна купувачът, който плаща уговорената цена прави това с цел да придобие правото на собственост върху закупената вещ. Основанието се предполага до доказване на противното.
Терминът основание се използва и в отношенията между собственика на една вещ и лицето, което владее чужда вещ с намерение да я придобие по давност и когато е извършило подобрения върху чуждата вещ. В чл.7/ЗС са уредени отношенията между собственика и владелеца. В едни от случаите тези отношения са чисто фактически и са извъндоговорни, а в други – те имат договорно основание. Във ВП терминът “основание” се свързва с един ЮФ, който поначало има транслативен ефект. Съгласно чл.70/ЗС владението е добросъвестно, когато е било придобито на правно основание годно да направи владелеца собственик без той да е знаел, че неговият праводател не е бил собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Терминът основание се използва от института на НО. В чл.55,ал.1/ЗЗД е посочено, че който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено основание или на отпаднало основание е длъжен да го върне. Тук са уредени три различни фактически състава на отговорността при НО. При първата е налице липса на основание, т.е. на един правопораждащ ЮФ на отговорността за НО. В този случай между страните липсва съществуващо правоотношение. При вторият фактически състав основанието също не е осъществено и следователно също няма възникнало правоотношение. Само в третия фактически състав между лицата има съществуващо правоотношение, което при настъпването на определен ЮФ се прекратява с обратна сила.
ДАРСТВЕН АКТ С ОГЛЕД СКЛЮЧВАНЕТО НА БРАК(към втората хипотеза): основанието за разместването на престациите не е самото извършване на дарствения акт, а сключването на брака. Ако той не бъде сключен проектираното основание за разместване на престациите не се осъществява. Такова има и в случаите когато е бил сключен предварителен договор за прехвърляне на право на собственост върху една вещ и купувачът е заплатил цената. Ако договорът не бъде сключен, т.е. ако предварителният договор не бъде обявен за окончателен, също няма да възникне проектираното правоотношение. Няма да има договор за продажба. Продавачът е получил нещо при неосъществено основание и затова дължи връщане на полученото.
Към ІІІ хипотеза: това са случаите на съществуващо валидно правоотношение, което при настъпване на нов ЮФ се анулира с обратна сила. Самото основание е отпаднало. Този ФС е налице когато един действителен договор бъде развален съгласно чл.87 и сл. поради виновно неизпълнение. Между страните има валидно правоотношение, което се прекратява. Отпаднало основание има и в случаите когато са били сключени унищожаеми договори и по тях е било престирано. Унищожаемите сделки пораждат желаните от страните правни последици, но те могат да бъдат анулирани с обратна сила – чл.32,ал.2 и чл.33,ал.2/ЗЗД.