Agaricus campestiris, май—октомври
Една от най-търсените и предпочитани поради вкусовите й и ароматични качества гъба. Тя расте по ливадните и торните места, по пасбищата и по местата, където пладнува добитък, по градините, покрай пътищата, по нивите, които са наторени и остават неорани, на групи, поединично и на самодивски кръгове. Расте от най-ниските пояси до 2600 м височина. Срещат се екземпляри, чиято шапка достига 50 см в диаметър, а на тегло до 1 кг и 500 г.
Шапката отначало е кълбеста с бял копринен лъскав цвят, а по-късно, когато се разкъса частичното покривало, което покрива спороносните пластинки, става плоска. Ръбът й е силно подвит навътре и дълго време здраво заловен от частичното покривало. Когато шапката порасне, частичното покривало се разкъсва от ръба и остава заловено за пънчето, провисва надолу във вид на пръстенче, което е доста разпокъсано (парцаливо). Цветът й е бял до сив, покрита е с малки копринени бели люспици. Месото е бяло, дебело, твърдо, плътно, с хубав аромат и вкус. При нараняване става бледо-червеникаво. Пластинките в млада възраст, когато се разкъсва булото, са бледорозови, а по-късно постепенно стават от шоколадовокафяви до черни. Те са правилно подредени и заловени за пънчето, което е бяло, плътно, с пръстенче на горния край. Гъбата се употребява за приготвяне на всички видове ястия, за мариноване, стерилизиране и сушене.
Отровните й двойници са:
лъжливата печурка (Agaricus xanthodermus );
бялата мухоморка (Amanita phalloides var. verna );
бялата леплива мухоморка (Amanita virosa ) и
вълчият зъб (Inocybe patouillardi).
От лъжливата печурка се различава по това, че пластинките на лъжливата печурка са карминеночервени и има неприятна миризма на карбол.
От бялата мухоморка тя се различава по следните три белега :
а) при основата си няма волва, а мухоморката има; б) пластинките са розови или шоколадовокафяви, а на мухоморката — бели ; в) шапката й е суха, а на мухоморката леплива.
От бялата леплива мухоморка се различава по това, че липсва в основата на пънчето й торбичка, пластинките й са розови, а на мухоморката са бели и винаги пънчето е изкривено.
От вълчия зъб се отличава по това, че е по-нежна гъба, по шапката си вълчият зъб има керемидовочервени линии и често шапката му е разпокъсана. Отдолу пластинките му са земнокафеникави и гъсто подредени. Пънчето му е без пръстенче.