Малкият бизнес изпитва остра нужда от финансиране за стартирането и развитието си. Държавната политика по финансирането на МБ се свежда до осигуряване на външни за фирмите финансови източници на средства. Влияние върху осигуряването на вътрешни източнuци на финанси държавата има дотолкова, че може нормативно да определи например нулеви ставки по данъци при реинвестиции, прuлагане на форми на ускорена амортизация и други мерки, чрез които да се рефuuансира дейността на фирмата.
Формите, чрез коuто се осъществява финансирането на МБ, са: банковото фuнaнcupaнe, програмuте за финансиране на МБ и микрокредuтирането, финансова и безвъзмездна помощ по програми на ЕС и специални програми от предприсъединителните фондове на ЕК, финансиране чрез инвестиционни фондове.
Банково финансиране
Банковото кредитиране е основният по значимост и разпространеност начин за финансиране на МБ. Достъпът до него обаче е сериозно затруднен от високите изисквания на банките. Основни проблеми на МБ при ползването на банкови кредити (независимо дали кредитният ресурс е в рамките на собствени парични ресурси на банките, или е по предоставени кредитни линии и програми чрез банки посредници – агенти) са усложнените банкови процедури, невъзможността МБ да предоставят необходимото по Закона за банките и наредбите на БНБ обезпечение, например ипотека на недвижимости, достатьчен залог на дълготрайни материални активи или държавни ценни книжа.
Чуждестранните банки обслужват предимно големи предприятия с производство за експорт. Те обслужват и свои международни клиенти с присъствие на българския пазар. Тези банки поставят високи изисквания към своите клиенти, например минимален оборот (Дрезднербанк – 800 000 евро) или висока долна граница за размера на кредита (Райфайзенбанк – 80 000 евро). Краткосрочно кредитиране се осъществява при банкови гаранции от първокласна международна банка или потвърдително писмо от доверена многонационална компанuя.
От 1999 г. се направиха някои стъпки за облекчаване достъпа на малкия и средния бизнес до кредитен ресурс. Основно значение в тази насока имат разработените програми за микрокредитиране.
Основните фактори, които влияят върху процеса на кредитиране на МБ, са:
• Ограничителните закони и разпоредби, свързани с въвеждането на валутния борд;
• Несъответствието между официалните финансови отчети, които се изготвят за данъчните власти, и реалното фuнансово състояние на МСП;
• Липсата на уменuя и опит на предприемачите в управлението на инвестиционни проекти;
• Кредитите са предимно краткосрочни и се гарантират само с високоликвидни средства (ценни книжа, акции и др.).
Политиката на държавните банки за отпускане на кредити все още остава рестриктивна. Основна причина за това са натрупаните лоши кредити от предишни години, липсата на информация за финансовото състояние на кредитополучателите, както и процесът на приватизация на банковия сектор. Основно се отпускат оборотни кредити с кратьк срок на погасяване. Висок е размерът на изискваната банкова гаранция – 125% по закон, стигащ в отделни случаи в зависимост от оценката на риска до 200%.
В резултат на общата икономическа рецесия и фалитите в банковата система банките все още се отказват да поемат рискове, свързани с кредитирането на МБ. Голямата разлика в лихвенuте проценти по кредитите донякъде компенсира предишни загуби на банките, но намалява възможността на предприемачите да обслужват кредита си. Основните проблеми, които се проявяват в процеса на кредитиране, са:
• Рестриктивната политика на БНБ, която осъществява строг контрол след въвеждане на валутния борд, което прави търговските банки прекалено предпазливи при отпускане на кредити.
• Банките успяват да привлекат само краткосрочни депозити и като следствие избягват да отпускат дългосрочни кредити;
• Липсва конкуренция между банките на кредитния пазар и поради това се уеднаквяват условията за отпускане на кредити, липсват и алтернативи за кредитоискателите от малкия бизнес;
• Квалификацията на банковия персонал по отпускане на кредити за дребния и средния бизнес се нуждае от усъвършенстване;
• Високо равнище на лихвените проценти на отпусканите кредити – средно 10- 15 пункта над основния лихвен процент.
Нарастващата роля на малките и средните предприятия в етапа на икономически реформи и динамично растящ частен сектор изведе необходимостта от ангажимент на държавата за създаването на банка, която да подпомага сектора на МСП и която да е техен финансов партньор в дългосрочен план.
В съответствие с Търговския закон и Закона за банките бе създадена “Насърчителна банка” АД със 100% държавно участие. (Банка “ДСК участва с 0,01%, държавата, представлявана от министъра на финансите, участва с 99,99%.). Основната задача на банката е да насърчава създаването и развитието на МСП в страната чрез финансова подкрепа на техни ефективни инициативи и бизнес проекти.
С предлаганите финансови продукти и услуги в областта на инвестиционното и дългосрочното кредитиране, което е приоритетно за МБ в кредuтната й дейност, Насърчителната банка подпомага реализирането на икономическата политика на държавата спрямо сектора на МБ в страната.
Насърчителната банка осъществява кредитната си политuка по четири програми. Те са разработени и изцяло насочени за подпомагане на съществуващи и нови МСП и за повишаване на конкурентоснособността на българските стоки и продукти, а именно:
• Програма за инвестицинно кредитиране, по която може да бъде финансирана всяка инвестиция в страната, осъществявана от МБ в страната, в размер до 400 000 лв. със срок за връщане на кредита до 4 години и възможен гратисен период до 1 годuна.
• Програма за експортно финансиране, чрез която се стимулират експортните възможности на страната чрез предоставяне на кредити на МБ за производство на експортно ориентирани стоки и продукти;
• Програма за дългосрочно инвестицинно кредитиране. Насочена е за всяка икономически и екологочески целесъобразна инвестиция. Рефинансирането по тази програма в рамките на 50% от стойността на кредитирания инвестиционен проект се осигурява от Европейската инвестиционна банка. Предоставят се кредuти от 20 000 до 1 000 000 евро със срок на погасяване на кредита от 4 до 10 години и възможен гратисен период до 3 години, в съответствие със срока за въвеждане в експлоатация на проекта. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) НБ открива кредuтна лиuuя в размер на 10 млн. евро за 12 -годuшен срок.
• Програма за микрокредитиране, по която се финансират проекти на МБ на стойност до 50 хил.лв. при ускорена и облекчена процедура за разглеждане исканията за микрокредuти, без да се изисква бизнес план.
Положителен ефект върху кредитната дейност на банковата система има намаляването на задължителните мuнимални резерви на търговските банки от 11% на 8%, спрямо привлечения от банките паричен ресурс. В разултат на тази мярка се освобождава ресурс за кредитиране на фирми и граждани.
Една от мерките за насърчаване на създаването и развитието на малки и средни предприятия, записани в Закона за малките и средните предприятuя (чл. 1З, т. 2), е гарантиране на част от кредитния риск по кредити, предоставени целево на малки и средни предприятия. В изпълнение на тази мярка Агенцията за малки и средни предприятия сформира работна група с участuето на представители на Министерството на финансите, Българска народна банка, тьрговски банки и застрахователни компании, която разработи концепция за създаването и функционирането на такъв гаранционен фонд.
Гаранционната схема е ориентирана към подкрепа на МБ с недостатьчно кредитно обезпечение, но с потенциал за бърз растеж на новосъздадени малки предприятия, работещи в областта на новите технологии. Предвижда се да се покрива до 50% от кредитния риск на банките, предоставили кредити на МБ, както и да се съдейства за привличането на капитали във фонда и оказване на подкрепа за нови кредитни линии за МБ.
В началото на 2002 г. Министерството на труда и социалната политика разработи нова схема за отпускане на микрокредити. Микрокредитите са насочени към определенu целеви групи с основна цел създаване на нови работни места чрез облекчаване достъпа на дребни предnриемачu до свободни парuчни средства, необходими за развитие и разширяване на тяхната дейност. Новата гаранционна схема е уникална с възможността за дьржавно гарантиране на кредитите до 100 % и с ускорена процедура за тяхното одобряване (до 10 дни).
Кредитополучатели могат да бъдат физически и юридически лица, микро- и малки предпрuятuя, кооперации с до 10 членове, земеделски производители и занаятчuйски предnриятия. Земеделските производuтели – физически лица, трябва да са регистрирани в Регистьра на земеделските производuтели към Министерство на земеделието. За занаятчиите е необходuмо удостоверение от занаятчийския регистьр. Хората със свободни професии трябва да докажат ниво на квалификацuя чрез препоръки от институцuи. Предвuдена е масова лихва по проекта около 10 %.
Програми за кредитиране на МБ и финансиране чрез инвестиционни фондове
• Кредитна линия по програма ФАР
Тази кредитна линия е открита през 1992 г. с подписан през 1992 г. меморандум между ЕС, Министерството на промишлеността и БНБ. По тази кредuтна линия приоритетни са инвестиционните проекти на МБ, които са експортно ориентирани, създават нови работни места и са насочени към отрасли производство, транспортнu услуги, преработка на селскостопанска продукция и туризъм. Средствата по кредитната линия, предоставена от ЕС на БНБ-АРЕХ институция, доверително се уnравляват от подбрани банкови посредници като Пощенска банка и Експресбанк. Поставенuте условия са за размер на кредита до 100 000 евро, 5 години максuмален срок за кредuтиране с максимум 2 години гратuсен период, и лихвен процент равен на тримесечния евро либор плюс надбавка.
• Програми за микрокредитране
Съществуват и други програми за микрокредитиране.
Типичното финансиране от рискови инвестиционни фондове в България се извършва чрез придобиване на собственост (част от акциите на фирмата), в която се инвестира. Финансиращата институция придобива правото да участва в управлението на фирмата с цел минимизиране на риска. Най-често инвестицията се прави за дългосрочен период – от 5 до 10 години, след което инвеститорът продава своя дял на акционер или на борсовия пазар.
Един от най-известните работещи фондове в България е Българо-американският инвестиционен фонд (БАИФ). Други представени в България фондове са:
– Инвестиционен фонд СЕАФ – Транс-Болкан фонд България, който подпомага МБ и управлява мрежа от фондове за рискови инвестиции, които осигуряват финансиране под формата на дялово участие в бързорастящи малки и средни предприятuя. Транс-Болкан фонд осигурява финансиране чрез закупуване на акции и дялове от 20 до 49 % и при необходимост предоставя допълнително финансиране под формата на заеми.
Приоритетно се инвестира в динамично развиващи се отрасли като: полиграфия, производство на опаковки, лека промишленост, ориентирана към износ, дистрибуция, софтуер, интернет и медии.
– Българският постприватизацион фонд се управлява от Европа Капитал Мениджмънт. Капиталът на фонда е в размер на 40 млн. евро. Инвестира под формата на увеличение на капитала в акции на частни и наскоро приватизирани фирми от различни производствени сектори за разширение на бизнеса им, за придобиване на нови активи или за изкупуване на дялове от настоящи собственици.
– По специалната предприсъединителиа програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Българuя – САПАРД, ЕС предоставя финансова помощ (субсидuя) при реализацuята на одобрените по програмата проекти. Размерът на субсидията е 50 % от инвестиционните разходи в рамките от 15 000 до 500 000 ?.