Действията на Европейския съюз се отразяват върху ежедневието на гражданите, защото те са насочени към решаване на истинските предизвикателства пред обществото: защита на околната среда, здравеопазване, технически иновации, енергия и т.н.
a) Околната среда и устойчивото развитие
Крайъгълният камък на дейността на ЕС за опазването на околната среда е програмата за действие, наречена „Околна среда 2010 — нашето бъдеще, нашият избор“. Тя обхваща периода 2001—2010 г. и акцентира върху нуждата от:
ограничаване и забавяне на изменението на климата и глобалното затопляне;
защита на естествените местообитания и дивата флора и фауна;
решаване на проблемите, свързани с околната среда и здравето;
съхраняване на природните ресурси и ефективно управление на отпадъците.
С тази програма, петте предхождащи я програми, както и със стандартите, които създава в продължение на повече от тридесет години, ЕС изгради комплексна система за опазване на околната среда.
Проблемите, по които се работи, са най-различни: шум, отпадъци, защита на естествените местообитания, изгорели газове, химикали, промишлени аварии, чистота на водните басейни, използвани за къпане, и създаване на Европейска мрежа за информация и помощ при извънредни ситуации, която да предприема действия в случай на екологични бедствия като нефтени петна или горски пожари.
Тревогите, свързани с въздействието на замърсяването върху човешкото здраве, намериха неотдавна своето място в план за действие за околната среда и здравето за периода 2004—2010 г., който свързва в едно здравето, околната среда и научноизследователската политика.
Европейското законодателство осигурява еднакво равнище на защита в целия ЕС, но е и достатъчно гъвкаво, за да отчита и местната специфика. Същевременно то постоянно се осъвременява. Например, бе решено законодателството относно химическите вещества да се преработи и съществуващите правила, изработени някога „на парче“, да се заменят от единна система за регистрация, оценка и допускане до употреба на всички химически вещества (REACH).
В основата на системата е централна база данни, управлявана от новата Европейска агенция за химически продукти със седалище в Хелзинки. Целта е да не се допусне замърсяване на въздуха, водата, почвата или сградите, да се запази биоразнообразието и да се подобри здравето и безопасността на гражданите на ЕС, като същевременно се поддържа конкурентоспособността на европейската промишленост.
б) Технологични иновации
Основателите на Европейския съюз прозряха, че бъдещият просперитет на Европа ще зависи от способността ? да запази световното си лидерство в технологиите. Те прозряха и предимствата на съвместно осъществяваната европейска научноизследователска дейност. Поради това заедно с ЕИО през 1958 г. те създават и Евратом — Европейската общност за атомна енергия. Целта ? е страните на ЕС да могат заедно да използват ядрената енергия за мирни цели. Като част от това начинание се създава и Съвместният изследователски център (JRC), който се състои от девет института, разположени на четири места: Испра (Италия), Карлсруе (Германия), Петен (Нидерландия) и Геел (Белгия).
Бързият ход на иновациите обаче наложи европейската научноизследователска дейност да се разнообрази и да обедини учени и изследователи от възможно най-голям брой области. ЕС трябваше да намери нови пътища за финансиране на работата им и нови приложения на откритията им в производството.
Съвместните изследвания на равнище ЕС са програмирани така, че да допълват националните научноизследователски програми. Те са насочени към проекти, които съчетават съвместна дейност на лабораториите в няколко страни от ЕС. Подкрепа получават и фундаментални изследвания в области като контролирания термоядрен синтез (потенциално неизчерпаем източник на енергия за ХХІ век). Успоредно с това се поощряват изследванията и развитието на технологиите в ключови области на промишлеността като електрониката и компютърната техника, които са изправени пред силна външна конкуренция.
Основен механизъм за финансиране на научноизследователската работа в ЕС са рамковите програми. Седмата рамкова програма за научноизследователска дейност и развитие на технологиите обхваща периода 2007—2013 г. Най-големият дял от нейния бюджет на стойност над 50 млрд. еуро ще се изразходва в области като здравеопазване, храни и земеделие, информационни и комуникационни технологии, нанонауки, енергия, околна среда, транспорт, сигурност и космическо пространство, социално-икономически науки. Други допълнителни програми ще подпомогнат развитието на нови идеи, професионалисти и центрове чрез изследвания в гранични области на познанието, подкрепа на научните работници и тяхното професионално развитие и международно сътрудничество.
в) Енергия
Общо 80 % от енергийното потребление в ЕС се падат на изкопаемите горива — петрол, природен газ и въглища. Голяма част от тези горива се внася в ЕС и с времето делът ? се увеличава — понастоящем 50 % от газа и петрола, като до 2030 г. тази зависимост може да възлиза на 70 %. Така ЕС ще стане по-уязвим при съкращаване на доставките или при рязък скок на цените в следствие на международни кризи. Друг мотив зад стремежа за намаляване на потреблението на изкопаеми горива е желанието да се постигне обрат в процеса на глобално затопляне.
В бъдеще ще са необходими стъпки от различно естество — например пестене на енергия чрез по-рационалното ? използване, развитие на алтернативни енергийни източници (особено възобновяеми енергийни източници от Европа), засилване на международното сътрудничество. До 2020 г. енергийното потребление може да бъде намалено с една пета, ако се промени поведението на потребителите и ако технологиите, повишаващи енергийната ефективност, се използват максимално.