Чрез тях се установява ефективността от използването на активите на фирмата. Значението на тези показатели следва да се интерпретира с отчитане степента на риска на дадена стопанска дейност. Една фирма може да има по-висока стабилност от средната, обаче ако степента на риска още повече се отклонява от средното равнище, реалната й ефективност (възвръщаемост) ще е относително по-лоша.
Основни показатели са:
Рентабилността на приходите от продажба = финансов резултат за отчетния период / нетен размер на приходите от продажби х 100
Рентабилност на собствения к-л = финансов резултат / собствен к-л х 100
Капитализация на активите = финансов резултат / реални активи х 100
Посочените показатели за рентабилност са израз на реализираната от предприятието печалба на 100 лв. нетни продажби, 100 лв. собствен к-л, 100 лв. привлечен к-л и 100 лв. реални активи, което показва ефективното им използване и ефективността на продажбите в смисъл колко печалба се съдържа в 100 лв. нетни продажби.
ТБ – същност и структура на банката. Баланс на ТБ. Собствен капитал и ликвидност на банката. Съвместно управление на актива и пасива. Активни и пасивни операции на ТБ.
І. Същност.
ТБ са финансови институции, които предлагат широк спектър от услуги на своите клиенти. По смисъла на ТЗ те са търговци и осъществяват своята дейност на акционерна и търговска основа. Те търгуват с временно свободни парични средства, със заемен капитал или с пари. Банките са търговци на пари. Целта на тяхната дейност е реализирането на печалба като условие и предпоставка за увеличаване богатството на собствениците им.
Банките са предприятия, които се занимават с: банкова дейност и по-конкретно с приемане на влогове и съхраняване на спестените парични средства на ФЛ и ЮЛ; предоставяне на кредит; емитиране на парични средства за обръщение; извършване на посредничество при разплащателни и други финансови операции. Основен предмет на тяхната дейност е финансовото посредничество и бизнеса с пари. Те мобилизират свободните парични средства и ги предоставят на онези, които имат нужда от тях, търгуват с финансови капитали на страната, като при нужда ползват и предоставят такива от и към чужбина. По този начин те позволяват да се раздвижват и оползотворяват спестяванията на населението, да се преодоляват затрудненията, произтичащи от несъответствието в движението на стоките и парите да се уреждат на време и без загуби сметните отношения между предприятията в страната и чужбина, да се опазват паричните средства, да се спазват изискванията на закона за паричното обръщение и предпазва страната от проявите на неоправдани инфлационни тенденции. Чрез всичко това банките допринасят за по-пълно и рационално мобилизиране и използване на финансовите ресурси, за непрекъснатото и ритмично осъществяване на възпроизводствения процес и повишаване на ефективността в него. Голямо е тяхното значение в осъществяване на международните финансови и валутни връзки и взаимоотношения, играещи важна роля в изграждането и развитието на материално-техническата база на обществото и снабдяването му с необходимите стокови фондове. Те са могъщ фактор в осъществяването на финансовата политика на страната.
Всички парични средства водят своето начало от банките. Те създават парите и са център, организатор и посредник при превръщането им от една в друга форма (от безналични в налични и обратно), както и при движението им от един към друг техен субект или собственик. Парите напускат временно банките само когато трябва да се предоставят на титулярите на сметките т.е. на притежателите им в налична форма. След това една значителна част от напусналите банките налични пари се връщат отново в тях, но обикновено и вече по сметките на други лица.
При използване на безналичната форма на плащания парите не напускат банковата система, а се осъществява само прехвърлянето им от сметка на едно по сметката на друго лице. Колкото безналичната форма на плащане е по-развита (банкови преводи, чекове, разплащателни карти и др.), толкова по-малко парите остават в налична форма, и в по-малка степен се осъществява паричен оборот извън банките. С други думи колкото системата на безналичните разплащания е по-развита, толкова по-малко парите напускат банките и паричният оборот се осъществява в по-голяма степен главно чрез тях. В съвременните условия безналичната форма на плащания използват не само юридическите, но и ФЛ – населението, чрез прилагането на чекове и електронно-магнитни разплащателни карти. Все по-широкото използване на електронноизчислителната техника при осъществяването на разплащанията чрез банките в базналична форма доведе до появата на понятието “електронни пари”. По този начин банките се превръщат в нещо, като финансови счетоводители, консултанти и институции за доверително управление парите на Ф и ЮЛ. По такъв начин безспорно се повишава ролята и значението на банките в управлението на паричното стопанство като цяло.
Законови или нормативни изисквания относно административно-управленската структура на ТБ няма. В организацията и управлението на ТБ се прилагат както общоприети схеми, така и значителна доза творчество. Тъй като нашите банки могат да имат статут само на акционерни дружества или кооперации, тяхното управление се осъществява от предвидените в ТЗ и Закона за кооперациите орган при съобразяване с изискванията и на ЗБКД. Тези органи са:
Общо събрание (на акционерите или кооператорите).
Избраните от общото събрание ръководни органи – УС, надзорен съвет, борд на директорите, изпълнителен съвет.
Назначените и утвърдените от компетентните органи ръководни длъжностни лица – изпълнителни директори, председатели и други.
Организационно-управленските схеми на ТБ не са еднакви, но са сходни. Те се обуславят преди всичко от мащабите на дейността на банката, а така също и от:
– гамата на финансови услуги, които те оказват на клиентите;
– евентуална специализация в сферата на банковото обслужване;
– изискванията на пазара на финансово банкови услуги.
При изграждането на организационно-управленските структури на ТБ се изхожда от необходимостта главно за повишаване качеството на банковите услуги, рационализиране на банковата дейност и повишаване на нейната ефективност.
ІІІ. Баланс на ТБ.
Важно значение за ефективното управление на всеки стопански в т.ч. и на ТБ има воденето на счетоводна отчетност. Тя се явява информационна база за изготвянето на другите съставни елементи.
Балансът е източник на информация за имущественото и финансовото състояние на банката. Той изразява и отразява активите и пасивите, т.е. източниците на финансови средства и тяхната структура, от една страна и инвестирането на тези средства в разнообразни дълготрайни, краткотрайни и финансови активи, от друга страна, чисто ефективно използване е главният източник на финансовия резултат от дейността на банките.
Управлението на ТБ, както и на всички останали търговски организации, има за основна цел и задача увеличаване богатството на собствениците, което се постига единствено чрез реализирането на печалба от тяхната дейност.
ТБ изготвят годишния счетоводен баланс по схема утвърдена с Национален счетоводен стандарт №16 Отчитане на банковите операции. Тази схема включва следните елементи:
Баланс на ТБ към 31.12.199… г.
Актив Пасив
1. Касова наличност и приравнени към нея средства: – касова наличност; – депозити по сметки в други банки и в ЦБ; – min задължителни резерви в ЦБ; – платежни документи на инкасо; 2. Ценни книжа: – на ЦБ; – на правителството; – на нефинансови институти; – други; 3. Покупка на ЦК с цел последваща продажба. 4. Заеми: – краткосрочни; – средносрочни; – дългосрочни; 5. Финансиране на лизингови операции. 6. Вземания по акцепт. 7. Дълготрайни материални активи – сгради, оборудване и други. 8. Разходи за бъдещи периоди. 9. Загуби от отчетния период 1. Собствен капитал. а) Първичен (основен) капитал; – акционерен капитал; – фонд “Резервен”; – резерви с общо предназначение; б) Допълнителни капиталови резерви – неразпределена печалба; – резерви от преоценка на активите; – капиталово-дългови инструменти; – подчинен срочен дълг; – резерви със специално предназначение; 2. Задължителни специални резерви (законови провизии). 3. Привлечени средства. – депозити на нефинансови предприятия; – депозити на граждани; – депозити на банки и др. Финансово-кредитни институции; – депозити на бюджета; – продажба на ЦК с ангажимент за обратна покупка; – задължения по акцепт; – кредити и др. задължения; 4. Приходи за бъдещи периоди. 5. Други пасиви.
Сума на актива Сума на пасива
Една част от банковите операции се отчитат задбалансово. Към тях се отнасят главно безусловните, неотменяеми, потвърдени плащания и вземания, оформени посредством разнообразни гаранции и акцепти.
Счетоводният баланс е главен инструмент за изучаване дейността на банките. Той дава представа за финансово икономическото състояние на банките към определена дата. В него се отчитат активите, пасивите и финансовите резултати от дейността на банките (печалба или загуба). След съставянето на годишния счетоводен баланс, управителния съвет на всяка банка осигурява проверката му най-малко от двама експерт-счетоводители, назначени от общото събрание. Въз основа на проверката трябва да се установи дали тези важни и обобщаващи финансово-счетоводни отчети и документи са съставени коректно и дали те дават правилна, вярна и точна представа за дейността на банката и за финансовите резултати от нея. Резултатите от окончателните проверки на одиторите се оформят и отразяват в доклад, който се предава на управляващите органи на банката.
В годишния счетоводен баланс и в отчета за “Печалбите и загубите” се посочва величината на годишната брутна или балансова печалба на банките. От така установената печалба, т.е. преди нейното данъчно облагане, банките имат право да заделят суми за специални резерви (законови провизии). Остатъкът от нея се облага с данък върху печалбата.
ІV. Собствен капитал.
Всеки икономически субект, каквито са банките, за да могат да осъществяват своята дейност, трябва да си осигурят необходимите финансови средства (капитал). Осигуряването на тези средства (капитали) е израз на финансирането им, т.е. на техните пасивни операции.
Финансирането на банките, както и на останалите стопански субекти става за сметка на два източника:
– собствени средства, ресурси или капитали;
– привлечени чужди капитали;
Специално за банките е характерен и трети специфичен източник за финансирането, наречен рефинансиране от ЦБ.
Собственият капитал на банките има два източника, а именно:
а) вноски от акционерите или собствениците на банки;
б) текуща и неразпределена печалба, чрез която се увеличава собствения капитал на банката, т.е. богатството на нейните собственици.
Тъй като нашите ТБ могат да бъдат само две правно-организационни форми – акционерно дружество или кооперация, то техните собственици са акционери или кооператори.
Всяка ТБ трябва да разполага задължително и по всяко време със собствен капитал. Той изпълнява функцията и играе ролята на гаранция спрямо поверените й от кредиторите парични средства и други ценности. Неговите минимални размери, структура и съотношение спрямо балансовите активи и пасиви на банките се определят от ЦБ. Нейните изисквания в това отношение задължително се публикуват в ДВ. По закона за банките (ДВ, бр.52`1997) минималният необходим внесен капитал за учредяването на една банка не може да бъде по-малко от 10 млрд, лева. Вноските трябва да бъдат само парични.
Собственият капитал, внесен от акционерите или кооператорите, т.е. собствениците на банката формират нейния основен (уставен) фонд.
Собствения капитал изпълнява следните функции:
– собствения капитал означава делът на акционерите в целия капитал на банката. Надзорните органи отдават първостепенно значение на капитала при защита от фалит и неплатежоспособност;
– защита на вложителите в банката от фалити;
– установява кредитните рамки и по този начин се отдалечава от своята същност, но то дава възможност и регулиращите институции да ограничават размера на отпуснатите кредити и принуждава банките да диверсифицират кредитната си дейност. Така те се предпазват от несъбираеми вземания. Предоставянето на кредит, чийто размер надхвърля предоставянето пряко или косвено отпускането на кредит, гаранция или кредитно улеснение, чийто размер надхвърля 10% от собствения капитал на банката се извършва с разрешение на управителния съвет. Големият кредит отпуснат от банка не може да надвишава 25% от собствения й капитал: Общия размер на предоставените големи кредити не може да надхвърля 8 пъти собствения капитал на банката (З-на за банките, бр52`97);
– капитала служи като база на която участниците на пазара оценяват възвръщаемостта на собствения капитал на банката.
Както казахме, вторият източник на собствени средства е текущата и неразпределена печалба. От нея банките правят следните отчисления:
а) за фонд “Резервен” – ЗБКД задължава банките да заделят най-малко 20% от реализираната печалба след нейното облагане и преди изплащането на дивиденти за формирането на този фонд.
Отчисленията от печалбата във фонд “Резервен” се правят на задължителна онова и в посочения размер, докато средствата му достигнат 1,25% от сбора на балансовата сума на активите, плюс поетите гаранции и други обезпечения.
Набраните средства по фонд “Резервен” са предназначени за покриване на загуби от дейността на банката, но само след изчерпването на специалните резерви.
б) други резерви с общо предназначение за сметка на печалбата след нейното допълнително облагане и преди изплащането на дивиденти.
в) специални резерви (законови провизии) – тяхното формиране е регламентирано със ЗБКД и Наредба № за класифициране на кредитите и образуването на задължителни специални резерви от банките. Характерно за тях е, че те се отчисляват от печалбата на банките преди нейното облагане. Съгласно тази наредба кредитите се разделят на четири групи:
Редовни кредити – те се обслужват от приходите от текуща дейност от кредитополучателя и се обслужват в пълен размер.
Съмнителни вземания от гр. “А” – не са обезпечени, финансовото състояние на кредитополучателя не е стабилно, постъпленията от текущата дейност не са достатъчни за обслужването на кредита.
Съмнителни вземания от гр. “Б” – длъжникът дава основание да се счита, че няма възможност да обслужи в пълен размер кредита си и др. задължения към банката.
Несъбираеми вземания – длъжникът е обявен в несъстоятелност, в процес на ликвидация е, и съществува реална опасност кредиторите да не бъдат удовлетворени.
Ако за някой кредит се окаже в една от посочените по-горе групи, цитираната по-горе наредба дава право на банката да отчисли от печалбата си преди данъчното облагане законови провизии, спрямо размера на сумата на главницата както следва:
– за група “А” – 20%;
– за група “Б” – 50%;
– за несъбираеми – 100%;
Идеалното съотношение между собствения и чуждия капитал е 1/3 и се нарича финансов лийвъридж.
V. Ликвидност на банката.
Ликвидността на банките също не се отличава принципно от ликвидността на останалите търговски дружества и фирми. Тя най-общо се дефинира като “наличност на средства за посрещането на претенции… В банковото дело ликвидността се отнася до възможностите на една ТБ да посрещне тегленето на влогове и е свързана с притежаваните от банката налични пари и краткосрочни активи”, които служат за тази цел. С други думи казано ликвидността на банките изразява възможността им да посрещнат своите задължения към клиентите и кредиторите си с:
Наличните си средства.
2. Ликвидните си активи.
3.С паричния капитал, който могат да си набавят отвън, от паричния пазар при нужда от ликвидни средства.
Осигуряването на ликвидността на банките по същество се обуславя от структурата и “качеството” на техните активи и пасиви. Много важни в случая са три неща:
а) сроковете за разполагане с елементите на пасивите;
б) структурата и диверсификацията на активите;
в) спазването на т.нар. златно балансово правило – краткотрайните пасиви да се инвестират в краткотрайни активи, а дълготрайните пасиви – в дълготрайни активи.
Изключителната важност и значение на въпроса за ликвидността на ТБ са обусловили необходимостта от държавно регулиране и надзор относно поддържането на минимални изисквания и норми за ликвидност от страна ТБ. В повечето страни равнището и структурата на резервните активи (активи, които не се използват от ТБ за предоставени кредити и за осъществяване на други сделки и съотношението им към влоговете или депозитите се определят от регулиращия орган. Твърде популярни в литературата с т.нар. коефициент за съотношението между резерви и активи и коефициент за касово съотношение – съотношението между наличните пари и влоговете (депозитите) в банковата система. Като правило стойността им се установява от ЦБ. В съответствие с утвърдилата се международна практика с Наредба №11 на БНБ се определят “условията и редът за осигуряване на постоянна способност на банките да посрещат своите задължения и да предотвратят настъпването на общ ликвиден и лихвен риск”. Тя задължава “банките да поддържат ликвидност в размер, структура и съотношение, което дава възможност да посрещнат задълженията си и да изпълнят поетите ангажименти своевременно, на разумна цена, с минимален риск, както и да:
Осигуряват интересите на своите акционери, вложители и други кредитори с грижата на добър търговец.
Осъществяват безпрепятствено обичайните банкови сделки, извършвани от тях.
Могат да заемат нужните им парични средства на разумни цени.
Избягват необходимостта от прибързана продажба на доходоносни активи.”
За да поддържат своята ликвидност банките се задължават:
Да създават и поддържат необходимата информационна система за отчитане и управление на ликвидността си.
Да наблюдават и прогнозират състоянието на своята ликвидност в три аспекта – оптимистичен, песимистичен, реалистичен.
Да предоставят периодично на БНБ отчети и друга информация за състоянието на своята ликвидност, за да може БНБ да наблюдава и упражнява надзор върху ликвидността на ТБ.
VІ. Активни и пасивни операции на ТБ.
Пасивните операции осигуряват финансовите ресурси или капитала на банките. Чрез активните си операции те ги насочват, пласират и използват (инвестират), за да си осигурят най-благоприятни условия за извършване на своята дейност (сгради, офиси, офис-техника и пр.) от една страна и възможно най-добри доходи от друга страна.
В пасивните операции се включват две основни групи:
Операции по набиране и формиране собствен капитал на банките.
Операции за привличане на чужд капитал – депозитни операции, влогови операции, рефинансиране.
Най голям относителен дял сред привлечените средства заемат депозитите – около 90%. Тези средства са собственост на фирми, финансови и нефинансови институции, на ФЛ, на органите на местната и държавна власт. Този огромен относителен дял се дължи на това, че банките са своеобразни търговци привличащи всички свободни средства с цел пласиране и печалба в разликата от цената. Депозитите се задържат в банката за различен срок и затова влиянието им върху ликвидността е различно. Депозитите биват два основни вида:
– на виждане, т.е. безсрочни;
– срочни, за предварително определен срок;
Очевидно за банките по-голям интерес представляват и по-голяма изгода носят срочните депозити, защото с по-голяма сигурност ще могат да разполагат с чуждите средства за периода (срока) на депозита, в сравнение с безсрочния депозит, депозита на виждане. По безсрочните депозити се отразяват текущите постъпления и текущите тегления.
Между депозитни и влогови операции няма твърде ясно разграничение. В определен смисъл влогът е депозит и депозитът е влог. При влога се внасят само пари, докато на депозит могат а се предоставят и ценности. На вложителя се издава спестовна книжка. Целта на влога е спестяване на средства, докато при депозита целта е реализирането на по-високи доходи под формата на лихви.
Освен чрез собствения си капитал и привлечените чужди ресурси под формата на депозити и влогове, ТБ си осигуряват средства или капитали от др. ТБ или от ЦБ. Това е т.нар. рефинансиране.
При осъществяването на активните операции на ТБ се обособяват три основни групи сделки:
– кредитни сделки;
– сделки за влагане (инвестиране) на парични средства;
– сделки с характер на капиталовложения;
Доминиращо място сред активните операции заема кредитната операция, кредитните сделки и кредитната дейност на банките. В литературата се сочи, че на нея се падат около 70% от всички активни операции, докато останалите заемат около 30%. Кредитната функция и дейност на банките намира своето проявление в отпускането от съвременните банки на различните видове кредити, които се разграничават така:
В зависимост от сроковете, в които се предоставят средствата:
– краткосрочни със срок до 1 г.;
– средносрочни със срок от 1 до 3 г.;
– дългосрочни (3 до 10 г.)
В зависимост от условията на кредитите – обезпечени и необезпечени.
В зависимост от кредитополучателите:
– кредити отпуснати на ФЛ;
– кредити, отпуснати на ЮЛ;
– кредити, отпуснати на държавата или на нейни органи;
– международен банков кредит;
В зависимост от предназначението им – потребителски кредит; кредити с производствено предназначение;
В зависимост от финансово-техническата им форма биват – контокурентен или овердрафт; поличен или сконтов ; ломбарден; потребителски; ипотечен; акцептен; рамбурсен; авалов; облигационен;