Преди да се запознаем с комулативното поемане на дълг трябва да се запознаем с т. нар. ПОЕМАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО. За поемане на изпълнението говорим тогава, когато едно трето лице се задължи към длъжника да престира вместо него на кредитора. Това е сделка, сключена между длъжника и третото лице и не създава никакви права и задължения за кредитора. Тази сделка е винаги възможна и не се нуждае от никакво законодателно уреждане. Съвсем друго е положението при комулативното поемане на дълг т.нар. встъпване в дълг.
Поемане на дълг.
Чрез новацията не може да се смени пасивният правен субект (длъжника), без да има промяна в самото облигационно отношение. Често пъти е необходимо да може да се прехвърли един дълг – да се промени длъжника, без да настъпва погасителният ефект на новацията т.е. промяната на длъжника да се свързва със стария дълг и всички негови особености – основание, модалитети, възражения, обезпечения, течащите давностни срокове и други.
Правната уредба се намира в чл.101 и 102 ЗЗД.
Чл. 101. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
Чл. 102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.
Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.
Случаи на поемане на дълг.
1) Поемане на изпълнение – когато едно трето лице се задължи към длъжника да престира вместо него на кредитора. Това е едно вътрешно задължение. Тази вътрешна сделка не създава права и задължения на Кр. и не променя нищо в отношението на същият и длъжника.
2) Кумулативно поемане на дълг (присъединяване на дълг). Дадено трето лице може да встъпи като съдлъжник в едно ПО по съгласие на Кр. или Дл. По този начин Кр. запазва претенцията си към стария Дл. и се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото трето лице. Вж. чл.101 ЗЗД.
Третото встъпило в дълг лице отговаря солидарно. Когато д-рът е сключен м\у Кр. и третото лице той не представлява никаква особеност. Това е д-р в полза на трето лице, по силата на който Кр. може да иска изпълнение на дълга от третото встъпило в дълга лице.
Заместване в дълг.
Това е истинското поемане на дълг. Тук едно трето лице (нов длъжник) идва на мястото на досегашният длъжник, който се освобождава от дълга – чл.102(1). Това става с изричното съгласие на кредитора. Той се лишава от досегашният си Дл. като на негово място идва нов. Лишава се от него по своя воля. Една цесия може да стане без съгласието на Дл. но едно поемане на дълг не може да стане без участието на Кр. За Дл. е безразлично кому ще плати, но за Кр. не е безразлична кой ще бъде длъжник.
Облигационното отношение се запазва при едностранно поемане на дълг. Договорът за заместване на досегашният длъжник се сключва м\у Кр. и трето лице. Този д-р може да се сключи и без да бъде уведомен Дл.
При двустранното поемане на дълг имаме предварително уговаряне м\у Дл. и третото лице. То има действие за кредитора, ако той изрично се съгласи. Съглашението добива действие за Кр. с обратна сила (от деня на сключването му) едва ако той го одобри. Дотогава съглашението м\у третото лице и Дл. се намира във висящо състояние. Ако кредиторът не се съгласи, съглашението ще се трансформира в поемане на задължение.
Основания за поемане на дълг.
Най-различни могат да бъдат основанията, поради които трето лице поема чужд дълг. Те могат да бъдат дарствени, с цел да се погаси един дълг, придобивни. Тези основания въобще не интересуват кредитора. Поемането на дълг е абстрактна правна сделка.
Действие на заместването в дълг.
а) Кр. вече не може да предявява претенция спрямо досегашния Дл. – а може само от новия. Макар Дл. да е нов обл. отношение е старо.
б) Кр. не запазва поръчителствата, които са обезпечавали дълга на стария Дл. Нито заложните права и ипотеките. Не ги запазва, защото Дл. е нов. Лицата, които са дали тези гаранции, са поели акцесорно задължение с оглед определен Дл. С тия обезпечения Кр. може да разполага само, ако поръчителя или собственика на заложената вещ или ипотекарният имот се съгласи те да служат за гаранция и на новия Дл.