Подведомственост (чл. 6-11 ГПК)
1. Подведомственост е правото и задължението на органа да издаде съответния държавен акт.
2. Общата подведомственост на съдилищата по чл.6 ал. 1 обхваща осъдителните и установителните искове относно граждански права. Това са граждански дела, които съдилищата са длъжни да приемат (чл.2 ал. 1) само въз основа на чл.6 ал.1, без да е нужна нарочна разпоредба, овластяваща съда да разгледа делото. УИ за факти и КИ не се включват в общата подведомственост – за тях са необходими специални разпоредби.
Конституцията прогласява пълнота на правораздавателната власт на съдилищата – в тяхната обща подведомственост са включени всички граждански дела (с много малко изключения).
Общата подведомственост на българските съдилища не обхваща-делата, конто съобразно правилата на международната подведомственост са подведомствени на чуждестранни съдилища.
3. Препирни за подведомственост
Според чл.6 ал.2 съдът сам решава подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от друг орган. Съдът може да приеме и дело, което вече се разглежда от друг орган. Но никой друг орган не може да приеме за разглеждане дело, което пече се разглежда от съда, дори да счити, че му е подведомствено. Той трябва да повдигне препирня за
подведомственост.
Препирнята за подведомственост е несъвпадение между становищата на съда и на несъдебния орган по въпроса на кого от тях делото е подведомствено. Препирнята е положителна, когато всеки от тях счита, че делото му е подведомствено, или отрицателна – когато смята, че не е.
Легитимация: положителната препирня се повдига от несъдебиня орган, а отрицателната – от точи орган или от ищеца.
Препирнята се решава от ВКС. Образуваното пред съда дело се спира до разрешаването на препирнята.