Предявяване на искове за обезщетение за причинени вреди вследствие на извършено нарушение на ЗЗК

Повод за настоящото съобщение са зачестилите в последно време запитвания до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), свързани с постановени от нея решения, с които граждани се интересуват как могат да се възползват, респективно да бъдат обезщетени, за вредите, които се претърпели от установени нарушения на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

В тази връзка Комисията напомня, че упражнявайки правомощията си, предоставени й от ЗЗК, тя действа в защита на обществения интерес, а не в полза на конкретния подател на искането или сигнала, във връзка с които е образувано конкретно производство. Целта на налаганите от КЗК санкции е да бъдат наказани нарушителите, да се възстанови конкуренцията на засегнатия пазар и да се въздейства превантивно срещу бъдещи подобни нарушения.

Отговорността за извършени нарушения по ЗЗК е административнонаказателна, поради което имуществените санкции и глоби, наложени въз основа на влезли в сила решения на комисията, постъпват в полза на републиканския бюджет, а не се предназначени да обезщетят пострадалите от нарушението лица.

В производствата пред Комисията не е допустимо предявяването на частни искове за обезщетение на пострадали от нарушението лица.

С влизането в сила обаче на новия Закон за защита на конкуренция, в чл. 104 е уредена изрично възможността за предявяване на искове за обезщетение за причинени вреди вследствие на извършено нарушение на ЗЗК. Право на обезщетение имат всички физически или юридически лица, дори и когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Лицата, които считат, че са претърпели вреди могат да подадат иск самостоятелно или колективно пред съответния окръжен съд по реда на ГПК. Съгласно Закона за защита на потребителите, колективен иск за обезщетение може да бъде предявен и от сдружения на потребителите.

Лицето, което търси обезщетение за претърпените от него вреди може да се позове на влязло в сила решение на КЗК, което има обвързваща сила за гражданския съд. Такава сила имат както решението на Комисията, което не е обжалвано и срещу което жалбата е оттеглена, така и решението на Върховния административен съд, с което се потвърждава решението на КЗК за установяване на нарушение. Обвързващата сила на тези решения спрямо съда се отнася до тяхната валидност и законосъобразност – нарушението, както и нарушителите следва да се приемат от съда за установени и не е необходимо да се събират доказателства в тази насока. Решенията на Комисията имат обвързващ характер само когато става въпрос за същото поведение и за същия нарушител или нарушители, за които КЗК се е произнесла.

Що се отнася обаче до конкретно претърпените вреди, техния размер и връзката им с извършеното нарушение на ЗЗК, доказателствената тежест е върху лицето, претендиращо обезщетението.