Патадакал – древен град в щата Карнатак в Югозападна Индия , на брега на р.Малапрабха . В средните векове той е столица на управителите от династията на Чалуките . Градът достига върховете на славата си през VІІ – VІІІ в., когато е построена по-голямата част от десетте негови индуски храмове , представляващи синтез от южния / дравидския / и северния / нагара / стилове в средновековната индийска архитектура .
Архитектурният ансамбъл на Патадакал е съставен от многобройни храмове : Папанатха / 680г. /, Сангамешаври / VІІІ в. /, Вирупакша / 740г. /,Маликарджуна / 740г./, Галаганатха , Касивисванатха , Сомешвара и др. Постройките са широко известни със своите интериори , изработени от изящни резбовани панели . Скулптурите в страничната част на стените , по-голямата част от които са посветени на Шива , се отличават с майсторско изпълнение . Най-знаменитата обител е посветена на Вирупакша – образът на Шива . Това е огромно каменно съоръжение със скулптурни композиции на тема епични сцени от „Рамаяма” и „Махабхарта”. Храмът има обходен коридор около целата / основното помещение на храма / и долепен до нея мантап / зала за празненсва /.
Храмовете на Патадакал се отличават със сложна декоративна обработка с тънки пиластри и украсени ниши , завършващи с миниатюрна пирамидална надстройка – шикхара .