Парично предлагане (ПП)

Изясняване на ПП е свързано с разкриване потребностите на субектите, търсещи пари и какво въздействие оказрват парите при тяхното въвеждане в икономиката.

Като цяло управлението на парите в “нормални” обстоятелства се осъществява от ЦБ. ЦБ и специалистите по банков мениджмънт могат да обяснят и определят мащабите на ПП на базата на кредитния, депозитния и паричния мултипликатор. Това са и трите основни инструмента за управлението на паричната експанзия, като дава възможност на ЦБ да оказва въздействие върху поведението на правителството, търговските банки, небанковите финансови институции, фирмите и домакинствата.

Ликвидни активи – този актив, който може да се размени срещу пари има определена степен на ликвидност. Тя зависи от отношението между времето на неговото превръщане в пари и величината на получаваните срещу него пари.

Ликвидността на даден актив се определя от срока на неговото превръщане в средства за плащане и от процента, който се получава от нормалната цена.

Можем да разграничим:

  1. Ликвидности

–         банкноти, монети и безсрочни влогове;

–         бонове и сметки с фиксирани срокове в банка и държавното съкровище

–         спестовните сметки в банка;

–         влоговете в спестовни каси;

–         спестовни сметки в спестовни каси;

–         съкровищни бонове;

–         държавни полици или текущи сметки.

Като пари се определят банкнотите, монетите и безсрочните влогове, а останалите активи от групата на ликвидностите се наричат “ликвидно” и  “краткосрочно” спестяване.

  1. Активи, които може да се превръщат в налични пари, но не са ликвидност:

–         акции и облигации;

–         сгради, фиксирани активи, стоки за дълготрайно потребление – т.н. реални активи.