Предмет на паричните задължения са парите. А пари (парични знаци) са тези заместими вещи, на които з-нът е признал функцията на общ изразител на стойност на платежно средство. Парите са всеобщ паричен еквивалент, при който родът никога не погива.
Левът е обявен у нас за национална монета. Не е позволено да се уговарят сделки в чуждестранна валута или в злато- чл.10 ЗЗД казва, че“Паричните задължения трябва да се уговарят в местна монета, освен в предвидените в закона случаи.“
Парични задължения.Като особена категория родови задължения те имат някои специфични особености, които произтичат от широкия обхват на „рода“ и от особените функции на парите изобщо.
Твърде широкия обхват на „рода“ превръща същинските парични задължения в неистински родови задължения. Неистински, защото при тях рода никога не се изчерпва. За паричните задължения е съществена стойността, която парите изразяват в тясна връзка с функцията им на мерило на стойността и на платежно средство. Затова не всички правила относно родовите задължения могат да намерят приложение към паричните задължения:
1. Към тях ще се приложат правилата относно преминаването на собствеността и риска, които важат за чист родовите задължения.
2. Обстоятелството, че паричният дълг е дълг на стойност, изключва приложението на редица други правила:
а\ За паричните задължения не важи правилото, че Дл. трябва да престира вещ поне от средно качество-чл.64
б\ Не ще се приложи и правилото, според което Дл. се освобождава от дълга, ако изпълнението му е станало невъзможно не по негова вина.
Номинализъм и валоризъм.
Паричните задължения са дългове на стойност. А парите имат различна стойност.Две са съществуващите теории:
1. Теория на валоризацията- приема, че паричният дълг следва да бъде преоценен, ако например вследствие на инфлация покупателната стойност на парите е спаднала под номиналната им стойност. Ако парите са се обезценили с 50% , а са се дължали 5000лв. , ще трябва днес да се платят 10000лв.
2. Теория на номинализъм- при всички обстоятелства ще се дължи винаги и само номиналната стойност на паричния дълг.
Задължения за лихва.Лихвата е възнаграждение, което Дл. трябва да престира на своя Кр. защото е получавал парите т.е. тя е възнаграждение за ползване.
– Лихви се дължат обикновено само ,ако се дължат пари. Не може да се уговори лихва и за дължими заместими вещи. Този извод следва от чл.240, който допуска да се уговарят лихви за дадени в заем „пари или други заместими вещи“
– Лихвата се определя обикновено в проценти
– Лихвите са граждански плодове. За разлика от естествените плодове те не са добиви, които се раждат и отделят непосредствено от една вещ. Те са граждански плодове, защото се раждат по силата на едно правоотношение, създадено по повод на парично задължение или за задължение за заместима вещ.
Лихви се дължат защото Кр. има да взема пари (или заместими вещи) . Лихвата е възнаграждение загдето Кр. ги е предоставил на Дл. Всяко задължение за лихва следователно предполага наличието на друго главно задължение- на „главница“ . В този смисъл се казва, че задължението за лихва е АКЦЕСОРНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
Следователно не са лихви:
– Анюлитетите- сума с която се погасява част от дълга и лихвата;
– Дивидентите- тяхната величина не се определя от размера на времето на ползване на една парична сума, а зависи от дохода получен при дейността. Той не може да се уговаря предварително.
– Наемите – те не са лихви, защото се дължат загдето определена вещ е предоставена за временно ползване.
Относителна самостоятелност на задължението за лихва.
Лихвеното задължение е акцесорно задължение. То предполага главница и образува едно главно задължение. Но в известен смисъл то е относително самостоятелно спрямо главното задължение:
1) Могат да бъдат платени лихви, без да се погасява главното задължение. Ако се плаща част от главницата, платеното се прихваща най- напред към разноските, а след това към вземането за лихви.
2) Може да се предяви иск за лихвите, без да се предявява иск за вземането, от които тези лихви произтичат.
3) Тази възможност следва най- малко от обстоятелството, че искът за вземане се погасява с 5год. давност, а искът за лихвите с 3 год. давност- чл.110 и 111.
Лихвите биват два вида- договорна и законна.
А\ Договорната лихва произтича от д-р м\у страните. Може да възникне и от едностранна правна сделка например от едно завещание. Тя се дължи само, ако е била уговорена в писмен документ- чл.240(2). Тази форма е условие за действителност. Лихвите могат да се определят до размер определен от МС- чл.10(2) ЗЗД.
Б\ Законна лихва. Това е тази лихва, която не е уговорена, но произтича от разпореждане на з-на. Измежду тези лихви най-важно място заемат мораторните (закъснителни) лихви т.е. тези, които се дължат при забавено изпълнение на паричното задължение.
Уговорката, че ще се дължат лихви в\у вече изтекли лихви наричаме АНАТОЦИЗЪМ. Тази уговорка крие немалко опасности на Дл., защото ч\з лихви на лихви (сложни лихви), дългът за кратко време може да нарасне много.