Оценката на работното място (ОРМ) е изследователска дейност, която има за цел установяване на всички неблагоприятни ситуации и действия, които биха могли да причинят злополуки, заболявания и дискомфорт на работещите. Отговорност и задължение на работодателите е тази дейност в предприятието да се извършва системно и компетентно. Чрез нея се дава отговор на два въпроса:
Кои ситуации или дейности причиняват или е възможно да причинят заболявания или злополуки?
Трябва ли да се предприемат действия и какви ще бъдат последиците от тях?
ОРМ не е само начин за проучване на обстановката на работното място и пряко генериране на решения. Основната цел е да се постави началото на процес на подобрения, основан на диалог за условията на труд в рамките на фирмата, за да може впоследствие дейностите за осигуряване на здраве и безопасност да станат управленска практика с активното участие на работещите.
Европейският опит учи, че специално внимание следва да се отдава на информацията за възможните ползи, които фирмите могат да реализират, чрез създаване на собствена практика за оценка на работното място в съответствие с типичните за фирмата проблеми, свързани с условията на труд. Оценката на работното място, извършвана от фирмата, интегрирана във фирмената политика за осигуряване на здраве и безопасност при работа, може да бъде отправна точка за конкретни превантивни действия.
Подходите за извършване на превантивни дейности трябва да се основават на осъзнатия интерес от страна както на работодателите, така и на работниците, а не на страха от евентуална санкция. Резултати от проучване във Великобритания показват, че средствата отделяни за безопасност и здраве са от 5% до 10% от общата печалба. Разходите и загубите от злополуки са били между 8 и 30 пъти по-големи от разходите за допълнителни възнаграждения. По този начин се обосновава икономическият ефект от инвестиране в осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Освен намалените разходи, управлението на здравословните и безопасни условия на труд повишава ефективността на бизнеса и имиджа на фирмата. В повечето европейски страни законодателството предвижда задължително организиране на някаква форма на “вътрешен контрол”, която е в съответствие с изискванията на стандартите за качество от серията ISO 9000 и ISO 14000.
За фирми, които за първи път ще извършват ОРМ, създаването на добра организация е от особена важност. Процесът на ОРМ следва да се провежда в тясно сътрудничество с работниците. Необходимо е да се формулира фирмената политика, която да свързва оценката на работното място с други организационни проблеми, като проблемите на качеството и на опазването на околната среда.
Планирането и организацията на работата се извършват на основата на принципите на превантивността:
отстраняване на рисковете като такива, отстраняване на рисковете на мястото на възникването им , оценка на рисковете, които не могат да бъдат отстранени;
адаптиране на работата спрямо индивида и адаптация на индивида към техническия прогрес при проектиране на работните места, избора на работното оборудване и на работните и производствените методи;
замяна на опасното с по-малко опасно или неопасно: разработване на последователна цялостна превантивна политика, която обхваща технологията, работните условия, въздействието на факторите на работната среда;
предимство на колективните мерки за защита пред личните предпазни средства;
осигуряване на правилен инструктаж на работниците.
При практическото извършване на оценката могат да се използват различни методи и способи. Обсъждат се четири типа подходи за оценяване:
Обща инспекция на работните условия чрез въпросници и оглед – подходящ за фирми, които искат да формират първа оценка на ситуацията и имат ограничен опит;
Оценки, насочени към конкретни задачи (напр. оценка на операциите) – фокусирани са върху реалното изпълнение на трудовите задачи от работещите. Полезни са при изготвяне на проекти и за всякакви други оценъчни дейности;
Тематични оценки, насочени към конкретен аспект от условията на труд, основно чрез събиране на детайлна информация. Повечето от методите, използвани за този тип оценки, трябва да се прилагат от обучени оценители;
Организационни или стратегически оценки – проучват организацията и управлението на дейностите, свързани с безопасността и здравето.
Практически оценката се реализира в два основни етапа. Първият е предназначен да идентифицира ситуации и дейности, които е възможно да имат увреждащо действие, главно чрез събиране на информация от всякакви източници вътре и извън фирмата. Вторият е оценка на събраната информация за вземане на решение за възможните коригиращи мерки, които ще трябва да се предприемат. Резултатът е План за действие. Особено внимание в процеса на извършване на ОРМ заслужават т.н. последващи (заключителни) дейности по прилагането на подобренията и обзор на постигнатите резултати. ОРМ не е самоцел. Ползата от нея се реализира чрез мерките за подобрения и техния ефект.
ОРМ е особено важна дейност за предприятия, които са задължени да създават Служби по трудова медицина, поради съществуващ висок риск. Квалификацията на лицата, които ще бъдат ангажирани с ОРМ, трябва да им позволява: да установяват проблемите свързани със БЗР; да правят оценка и степенуване по приоритет на необходимостта от промени; да дават предложения за възможни решения и да определят ситуации, при които е необходима помощ от външни експерти.
В идеалния случай, оценката на работните условия е интегрална част от ежедневната управленска практика – вътрешния контрол. Тя е грижа на всеки отдел и член на организацията.
За успешното извършване на оценка на работното място могат да помогнат следните препоръки:
Възползвайте се от възможностите да започнете ОРМ – добри възможности са: желание на фирмата да изпълнява превантивна политика или да въведе процедура за управление на качеството; при пилотен или инвестиционен проект, или план на фирмата за реорганизация; оплаквания на работещи от работните условия; високи нива на отсъствията по болест поради неблагоприятни работни условия; при злополука или авария; при промяна на нормативните задължения.
Формулирайте фирмена политика, която свързва дейността по БЗР с други организационни проблеми, като качество, околна среда, технологични промени и управление на човешките ресурси. Работните условия трябва да са грижа на всички, а принципът за вътрешен контрол да е възможно по-широко възприет.
Отговорността и осигуряването на широко участие в оценката са от решаващо значение. Ангажирането на най-високо ръководно ниво е решаващо за поставянето на ясни цели. Междинните и непосредствени ръководители трябва да имат ясни отговорности с насочено внимание към условията на труд и ОРМ.
Планирайте внимателно оценката на работното място – времето изразходвано за организация, ще се компенсира по време на оценката и последващите заключителни дейности. Обърнете внимание на:
формулиране на ясни и реалистични цели и задачи;
съгласуваност с фирмената политика;
кадрово обезпечаване (обучение, задачи, отговорности); роля на външни експерти;
работническо участие;
работен график;
последващи заключителни дейности: избор на приоритети, изготвяне на план за действие, проектиране и реализация на подобрения.
Осигурете необходимата подготовка и адекватни знания, чрез обучение на участниците в оценката от фирмата, за да могат: да обсъждат проблемите по БЗР с експерти и консултанти; да реализират възможния максимум от ОРМ; да съдействат за повишаване на качеството на безопасността, на управлението на здравето като цяло и на ОРМ в частност.
Изберете подходящи методи и инструменти, които предоставят достатъчна информация чрез приемливо усилие. Прилагането на няколко по вид методи често дава най-добри резултати;
Осигурете участието на работниците или техните представители. Те трябва да имат влияние на стратегическо ниво при приемането на политиката за БЗР и задачите по нея, да участват на определено ниво при планирането и извършването на ОРМ, да бъдат информирани и да представят своите коментари по съдържанието на крайните писмени заключения. Планирането на дизайна и реализацията на подобренията също изисква участието на работещите.
Наблюдавайте работните условия в ежедневната практика – направете ОРМ и управлението на безопасността и качеството част от ежедневната управленска практика.
Учете се от опита. Прегледайте пълния реализиран процес на ОРМ с цел следващия път да го извършите по-добре. Открийте слабите места, извършете анализ цена – ефект, установете дали всички участници са изпълнили своите задължения по адекватен начин.
ОРМ и оценката на риска, пораждан от особено значим фактор на работната среда и/или трудовия процес, са допълващи се последователни процеси. Между тях съществуват разлики и специфични особености. ОРМ има по-широк обхват и е насочена най-вече към непосредствени действия за подобряване на обстановката на работното място. Обсъждат се всички аспекти на извършваната работа, при това не винаги е необходима количествена оценка. Оценката на риска винаги има конкретно значение – насочена е главно към определяне на рисковете и целта е да се получи количествена оценка с оглед избор на по-безопасни алтернативи.
Предназначението на оценката на риска е да даде на работодателя необходимият инструментариум за предприемане на мерки за осигуряване на БЗР по един ефективен и превантивен като подход начин. За да изпълни това свое предназначение оценката на риска следва да осигури следните по-важни цели:
да се провери адекватността на съществуващите мерки за безопасност спрямо разумно предвидимите за условията на фирмата рискове;
да се разкрият опасностите и поражданите от тях рискове, така че в съответствие с нормативната уредба да се определят необходимите и достатъчни мерки обхващащи: всички аспекти на производствените, спомагателни и други дейности изпълнявани във фирмата; персонала на фирмата и външният персонал, пребиваващ на производствената площадка;
да се осигури необходимата информация за: подбор на най-доброто технологично и спомагателно оборудване; използваните материали, продукти и енергия; устройството на работните места; организацията на труда; организацията на производството, в т.ч. на ремонтната дейност; планиране развитието или промените заложени в бизнес-програмата на фирмата;
информиране и обучение на работещите за съществуващите рискове и начини на тяхното предотвратяване;
организиране на дейността за прилагане на необходимите мерки, включващи фирмени правила – работни инструкции, длъжностни инструкции, норми, фирмената политика и СУБЗР;
при невъзможност за отстраняване на риска да се определят приоритетите при въвеждане на определените в резултат на оценката на риска мерки за безопасност. Мерките да не водят до друг риск;
да се предостави основа за преценка на ефекта от предприетите мерки за подобрение условията на труд над минимално изискваните параметри от закона;
да се демонстрира пред заинтересованите и компетентни органи и лица, че осигуряването на БЗР във фирмата е в съответствие с изискванията на законовите и подзаконови нормативни актове, както и с постиженията на добрата практика в съответния вид производство.
Правната уредба за оценка на риска се съдържа в ЗЗБУТ чл.16, ал. 1 и 2 и Наредба № 5 от 11.05.1999г. на МТСП и МЗ за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Според нея работодателят е длъжен:
? да направи оценка на риска за БЗР, която да обхване работните процеси и работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали и др. странични фактори;
? да планира подходящи мерки за предотвратяване на риска в съответствие с направената оценка, а когато това не е възможно, да осигури защита на работещите и на другите лица;
? да отчита специфичните опасности за работещите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена трудоспособност;
? да осигурява ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето;
? да предвиди съответните улеснения за лицата с ограничена трудоспособност на работните им места при изпълнение на трудовите им функции;
? да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола при изпълнението на планираните мерки;
? да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, инструктирани, екипирани;
? да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на ЗБУТ, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работници или служители и на други работодатели.
Крайната цел на оценката на риска е да се подпомогне работодателя при изготвяне на адекватна програма и предприемане на конкретни действия за овладяване професионалните рискове на работното място, а в случай на остатъчен риск – за предприемане на необходимите мерки за защита на работещите.
Във връзка с оценката на риска са въведени следните понятия:
Вреда – физическо нараняване и/или увреждане на здравето, свързано и с материална загуба и непроизводствен разход.
Опасност – вътрешно свойство или способност на нещо (работни материали, оборудване, методи и др.) да предизвика вреда или увреждане. Опасност това е всичко, което може да увреди пряко или косвено човешкото здраве, включително и да причини смърт.
Опасна ситуация – съвкупност от явления, условия и състояния на обект/система с потенциал да предизвика вреда и/или щета. Опасната ситуация се разглежда като проявление на отделна опасност. В този смисъл един и същи вид опасност може да се прояви в повече от една опасна ситуация.
Идентификация на опасност – процесът на установяване съществуването на опасност и определянето на нейните характеристики.
Риск е осъзнаване на вероятноста за вредата от конкретното нещо, представляващо опасност.
Анализ на риска е използването на наличната информация за идентифициране на възможни опасни събития, за определяне елементите на риска, оценката и управлението на риска.
Елементи на риска: тежест на вредата и вероятност за възникването й.
Оценката на риска е внимателно проучване, с което да се установи какво в работата може да причини нараняване, заболяване или вреда и да се направи преценка взети ли са достатъчно мерки, за премахване на опасностите. Крайната цел е никой да не заболее вследствие на извършваната работа. Оценка на риска е процес на взимане на решение относно величината и допустимостта на риска на база на характеризирането и установяването на риска, разпоредбите на нормативните актове и отчитане на фактори като технически достижения, околна среда, психологически, икономически и социални аспекти.
Управление на риска е процес на предотвратяване, отстраняване или ограничаване на риска за здравето и безопасността, включващ текущи организационни, контролни, оценъчни, комуникационни, технически и технологични дейности в предприятието.
Оценката на риска е сложна и скъпо струваща процедура. Резултатите са количествени и имат аналитично-статистически характер. За конкретна практическа ситуация се решават въпроси за едновременното действие на множество фактори, сложни взаимодействия с прояви на комплексно и комбинирано действие, за чувствителността на реално експонираните лица и за разходите по процедурата. Преди да се пристъпи към оценка трябва да се реши: кои работни места са обект на оценката, кои са оценяваните дейности и кои техни аспекти трябва да бъдат разгледани на първо място.
Първоначалното общо определяне на опасностите може да обхване всички работни места, дейности, лица и аспекти от работата. Всеки разглеждан аспект на дейността трябва да съответства на свързания с него риск. Няма смисъл да се извършва задълбочена оценка по аспект от работата, който не е свързан с оплаквания от страна на работниците или сериозни последици. В такива случаи е достатъчен само бърз преглед. Степента на детайлизиране на оценката зависи от вида и естеството на опасностите, с отдаване на по-голямо значение на възможните последици от тях, и от броя на изложените на опасност лица.
Предмет на оценка са:
работна среда – шум, вибрации, осветление, микроклимат, радиация;
физическо натоварване – работна поза, тежка физическа работа, движения и използване на сила, ръчна работа с товари;
химични вещества, газове, пари, прах;
безопасност: при механично въздействие, височина, електрически удар, пожар, експлозии, химикали;
ергономия на работното място и работния участък – разположение, размери, контролни уреди, информационни панели;
биологични агенти – микроорганизми, бактерии, вируси, токсини;
умствено натоварване и емоционално напрежение, свързано с възприемане на информация, вземане на решения и др.;
стрес – изисквания за контрол и способност за контрол;
съдържание на работната дейност – времетраене на работните цикли, възможности за обучение;
организационни фактори – работни смени, йерархични нива, социална подкрепа, стил на ръководство.
Схемата за оценка на работно място и на професионалния риск включва: организация; методика – елементи и процедура; информация и документация – Досие на фирмата и крайни резултати