Отоговорност на държавата за вреди причинени на граждани

Правната уредба на този институт е в Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани. Отговорността е обективна. В чл.1 е уредена отговорността на държавата за вреди причинени от дейност на администрацията. В чл.2 е уредена отговорността на държавата за вреди причинени от дейност на правозащитните органи – това са органите на съдебната власт. В първата група държавата отговаря за вреди резултат от незаконни актове, от действия и бездействия на администрацията при или по повод изпълнението на административната дейност. Незаконите действия могат да се изразяват в издаването на нищожни или унищожаеми актове. Издадените незакони актове следва да водят до причиняванетона вреди на граждане при тяхното изпълнение, освен това държавата отговаря и за причинените вреди на гарждани причинени от бездействие на  нейните органи и длъжностни лица. При тази хипотеза не е издаден административен акт и точно с това свое бездействие  администрацията причинява вреди на гражданите при или по повод изпълнение на адмнинистративна дейност. Незакоността на действието или бездействието се определя от несъобразеността на поведението на длъжностното лице с разпоредбите н азакона или с непротиворечащите му други нормативни актове. Обезщетение може да се търси след отмяната по установения ред на незаконния акт. Законът изключва от приложното поле нормативните актове.
Вторият фактически състав урежда отговорността за вреди от действията на съда, прокуратурата, следствието, дознанието, особените юрисдикции. Съдиите-изпълнители, арбитрите, адвокатите, а също и нотариусите не носят отговорност по този закон. За вреди, причинени от тези лица, отговорността е по общите правила и специални закони.
Вредите трябва да са причинени в резултат на незаконни действия: задържане под стража; обвинение, ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено затова, че деянието не е престъпление или когато наказателното производство е било образувано след погасяването му по давност или амнистия; при прилагане на принудителни медицински мерки, ако е липсвало основание за това, същото важи  и за наложени административни мерки по чл.78а/НК; при изтърпяно наказание над определения срок.
Освобождаването на държавата от отговорност има при изключителна вина на пострадалия, а при съпричиняване отговорността се намалява. Само пострадалият може да предяви иск. По изключение наследниците могат да предявят иск за имуществени вреди при смъртта на лицето, а за неимуществени вреди те могат да продължат иска, ако такъв е бил предявен преди смъртта на лицето. Съгласно чл.7 компетентен да разгледа делото е съдът по мястото на увреждането или по местожителството на повредения. По делото задължително участва прокурор. Такси не се внасят предварително, а се присъждат върху уважената част срещу държавата, а в отхвърлената върху ищеца. Исковете по този закон трябва да се предявяват срещу съответните учреждения. Ако вредите са причинени от правозащитен орган, исковете трябва да се предявят към съответния съд или прокуратура. Държавата има регресен иск за изплатените от нея обезщетения. В случаите на чл.1, ако деянието е умишлено, регресната отговорност е в пълен размер, а ако е непредпазливо се носи ограничена отговорност. В случаите на чл.2 само когато деянието е престъпление установената по съответния ред регресна отговорност е в пълен размер. В случаите на непредпазливост не се носи регресна отговорност пред държавата.
При прекратяването на образуваното производство или при оправдаване на подсъдимия, органите на съдебната власт са длъжни да разгласят тези обстоятелства с средтвата за масова информация. Оповестяването трябва да се извърши от органа, който е прекратил наказателното производство или от съда, който е издал оправдателната присъда. Това става по искане на гражданите, но съобщението може да е служебно, когато започналото производство е било оповестено от средствата за масова информация.