Чл.134 ЗЗД поставя на разположение на кр. правно средство с/у бездействието на неговия дл. Но дл. може не само да бездейства, той може да се насочи към извършване на такива действия, които са насочени към увреждане на неговия кр. С/у бездействието на дл. е достатъчно да се открие възможност за кр. да вземе предохр. мерки за запазване на имуществото му. С/у увреждащите ги правни действия на дл., кр. трябва да разполага със ср/во да ги атакува и отменя – да ги обявява за недействителни. Чл.135 ЗЗД предоставя тази възможност на кредиторите. Това е т.нар. отменителен или Павлов иск (известен от римското право като actio Pauliana).
Кр. може са иска да бъдат обявени за недействителни действията, с които дл. го уврежда ако при извършването им е знаел за увреждането. Под термина „действия, с които длъжникът го уврежда“ трябва да се разбират всякакви пр. действия на дл. Могат да бъдат атакувани:
– всякакви д/ри на дл. – възмездни и безвъзмездни;
– всякакви едностранни пр. сделки – отказ от наследство, отказ от изкупуване право на собственост в съсобствени имот и др.;
– всички др. правни действия, които не са сделки, но последицата е уврежда не на кредиторовия интерес – напр. плащане.
Не могат да бъдат атакувани от кр. онези сделки на дл., които нямат имуществен х/р; нито сделките му с такива имуществени права, чието упражняване зависи от личната преценка на дл.; нито сделките му относно негови несевестируеми права.