Общата клауза е въведена със ЗАП от 79г., след което потвърдена с чл. 120 от Конституцията. Общата клауза означава, че всеки един административен акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП може да бъда обжалван пред съда. За да бъда различно трябва да имаме специален текст в закона, който да предвижда друг ред за обжалване или да забранява съдебното обжалване. По-голяма част от актовете се обжалват на основата на обидата кляузя Съгласно практиката на съда -/решение на ВАС пт рдг./ един администратвен акт, ако не е изрично изключен със закон от съдебно обжалване, за него това обжалване е допустимо. т.е. изключването от обща клауза става само със закон. Законодателят маже да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гаржданите, или когато друга по-висша, но изрично конституционно провъзгласена ценност трябва да бъда преоритетно защитена, така решение № 5/97г. на Конституционния съд. В ЗАП са въведени изключения – актове, които са свързани с отбраната и сигурността на страната, актове вътрешнослужебни и за такима за обжалване със специална клауза не могат да се обжалват по административен ред.
В ЗАП е уредена съдебната фаза и по-специално първата инстанция. Водещ процеса орган е окръжния съд, в състав 3 съдии и задължително участие на окръжния прокурор. Това производство се отнася до индивидуал административни актове – актове, издавани от кмет. Производството започва с подаване на жалба или протест на прокурора в 14-дн.срок. Жалбата/протестът имат двоен ефект – от една страна сезира съда, а то друга – спира изпълнението на акта. Предмет на делото е самият административен акт. Съдът първо се произнася по допустимостта на жалбата – процесуалната легитимация на жалбоподателя, в срок ли е обжалване, предоставени ли са преписи от материалите за другата страна и др. В жалбата може да се посочи само основание за законосъобразност и то да е едно от петте условия за законосъобразност, но съдът ще провери служебно и останалитеоснования. Доказателство за това е чл. 41 от ЗАП. Допустими са всички доказателствени средства, допустими по ГПК. Съдът се произнася с решение, като има правомощията по чл. 42 от ЗАП. Съдът- контролно отменителна инстанция. По изключение и на оси. чл. 42, ал. 2 от ЗАП, при декларативните административни актове само тогава е разрешено на съда да действа като инстанция по същество. Така постановеното решение подлежи на касационно обжалване.