За да изпълни своето предназначение ТД трябва да отговаря на определени основни законови изисквания за неговото съдържание и сключване. Отклоняването от тях означава, че той е обременен с недостатъци и старада от пороци при неговото сключване. ТД не може да породи желаните от страните последици и става недействителен. Липсата на съгласие на определена форма, както и пороци на съгласието оказват влияние в/у действителността на ТД. Правоспособността на субектите е условие за действиетлността на ТД и нарушаването на правилата за правоспособността водят до недействителност на ТД. По общо правило при обявяване на недействителността в ГПр страните се възстановяват в тяхното преддоговорно състояние докато в ТПр не може да има такова възстановяване. КТ не възприема гр. правното деление на недействителността на Договорите на нищожни и унищожаеми, а борави само с родовото понятие недйствителност, защото в областта на ТПр последиците от нищожност и унищожаемост на ТД са еднакви. Съгласно чл.74 от КТ ТД който противоречи на закона или на колективен ТД или ги заобикаля е недействителен.
Нито работодателят, нито работникът, нито 3 – то лице не може да се позовава на недействителност, докато тя не бъде обявена по съответния ред и Р. за обявяването й не бъде връчено на страните. Обявяването на ТД за недействителен става по искане на няколко субекти: 1. работодател – ограничение, че не може да иска обявяване за недействителен на ТД, ако може да отстрани сам порока; 2.самият работник или служител; 3. контролен орган ( най – често Изпълнителна агенция главна инспекция по труда). Може и да е друг компетентен орган, зависи дали законът му е предоставил такива функции. Искът се предявява пред съда, компетентен да обяви недействителността. Законът допуска едно изключение – в случаи, когато порокът е ненавършена възраст чл301 от КТ, изискана по закон, ТД се обявява за недействителен от Изпълнителна агенция главна инспекция по труда с Постановление. Компетентността на съда е обща, ако съдът обяви за недействителен ТД сключен с лице, ненавършило необходимата възраст, това няма да е излизане от компетентността му. Възможно е искът да не е предявен пряко за недействителен (напр. иск за неплатено трудово възнаграждение). В гражданския процес има правило, съдът отговаря само на петитума (на искането). Като преюдициарен въпрос: 1. съдът да констатира, че е налице ТПО и основанието ( напр. ТД, конкурс, избор). Той установява пороците (напр. противоречие на закона) и се произнася по въпроса за обявяване на договора за недействителен. Институтът на недействителността защитава точното приложение на правото. Съдът: 1. обявява договора за недействителен, което не значи че прекратява договора; 2. добросъвестността на работника/ служителя при сключването на ТД към момента на сключването – правните последици тук могат да са различни. Какво е добросъвестност? (коментар – грешно становище) – не е причинил порока или не е допринесъл за порока, следователно тук има определен субективен елемент. Правно значение – чл.75 (фикция). Когато работникът/ служителят е бил добросъвестен, трудовото възнаграждение не подлежи на връщане, но обезщетението се връща. Разлика трудово възнаграждение ( възнаграждение за предоставен труд) – обезщетение, при последното времето няма да се зачете за трудов стаж. Когато искът се предявява от контролен орган или друг компетентен орган, на страната на ответниците ще са и работодател, и работник/ служител. Този компетентен орган действа в обществен интерес, не прилага свое материално право, нарича се процесуален субституент, защото той предявява иска, но в правната му сфера не настъпват никакви промени. Работникът/ служителят обикновено няма интерес да проявява своя иск. Във връзка с недействителността, възможно е работникът да има интерес. Компетентният орган е възможно да е сезиран от други лица, които не е нужно да са работници/ служители. А ако впоследствие узнава за недействителността, а си замълчи? Налице ли е ТПО? Друга хипотеза – ако имаме сключен ТД и впоследствие има промени по чл.119 КТ и те са недействителни – имаме само недействителност на споразумението (то има характер на договор). Ако споразумението е обявено за недействително, то отпада, а ТД си остава. И пак се преценява, дали при сключването лицето е действало добросъвестно или недобросъвестно. Компетентният ортан само сезира съда – правни последици: работодател – работник.
Недействителността може да бъде пълна или частична. Пълна е когато недостатъкът засяга самото съществуване на ТД и е невъзможно неговото отсраняване.Недействителността е частична когато засяга само определени клаузи на ТД, които се заместват от съответните повелителни разпоредби на закона или от предвидените в колективния трудов договор.
Недействителността на ТД не се обявява в няколко случая: 1. когато недостатъкът на ТД отпадне; 2. когато недостатъкът на ТД бъде отстранен; 3. когато недостатъкът е от такова естество, че може да бъде отстранен от работодателя.