Особености при сключването на търговска сделка – сключването на ТС нерядко се предхожда от предварителни контакти между предполагаемите участници, за де се изяснят условията на бъдещата сделка и целесъобразността от сключването и. Тези контакти могат да се изразят в изпращането на каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни до неопределен кръг от лица.
Те могат да придобият формата на съобщенията чрез средствата за масово осведомяване. ТЗ в чл. 290, ал. 1 ги признава не за предложение, а за покана да се направи предложение в съответствие с тях. В ГП се изисква предложението да се сключи договор да бъде изпратено на точно определено лице и да бъде получено от това лице. В ТП е допустимо предложение за сключване на сделка да бъде направено и до неопределен кръг лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване. Но е задължително то да съдържа общото предлагано количество и срока за приемане на предложението. Предложителят е обвързан в случая до изчерпване на количеството в определен срок /чл. 291 от ТЗ/. Отговорът на предложението /на офертата/ се смята за приемане /акцепт/, само ако съдържа безрезервно съгласие с всички условия на предложението. Отговорът за съгласие да се сключи ТС при други условия, които не съвпадат с предложените от оферента, включително цената, плащането, качеството и количеството на стоката, мястото и времето на доставянето, се признават за отказ от акцепт. Той представлява нова оферта /контраоферта/. Акцептът трябва да се извърши в определения за това срок. Понякога той се определя в офертата. В ГП мълчанието се приравнява на липса на волеизявление. Освен изрично, в ТП приемането на предложението може да бъде и мълчаливо. ТЗ в чл. 292, ал. 1 създава предложение за мълчаливо приемане на предложение до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения. Предложението се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Самият ТЗ изисква писмена форма за действителността на редица ТС: а/ договора за търговско представителство; б/ продажбата с уговорка за изкупуване /чл. 333/; в/ продажба с предварително плащане на цената /чл. 334/; г/ продажба на изплащане /чл. 335, ал. 1/; д/ договора за застраховка /чл. 381, ал. 1/; е/ договора за разплащателна сметка /чл. 426, ал. 2/; ж/ кредитно писмо, акредитива и банковата гаранция /чл. 433, 435 и 442/; менителницата, записа на заповед и чека /чл. 455, 535 и 539/; к/ договора за лицензия /чл. 587, ал. 2/. Установената от закон или от страните форма важи за изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на ТС. Формата, която е предвидена за сключването на ТС, се отнася и за измененията и допълненията на сделката. Възможно е за действителността на ТС да бъде необходимо разрешение или одобрение от държавен орган. В такъв случай, освен волеизявлението на страните по сделката, се изисква още положително волеизявление на държавен орган. ТС поражда действие, когато компетентния държавен орган даде разрешение или одобрението, което е необходимо за действителността и /чл. 295, ал. 1/. В закон са определи: а/ мярката на грижата, дължима от лицето, което се е задължило да поиска разрешението или одобрението; то следва да положи обичайната грижа; б/ понасянето на свързаните с това разходи от лицето. Понякога ТС се сключва при условие да бъде потвърдена от трето лице. Това е потестативно отлагателно условие. Едно от условията за унищожаемост на сделките според гр. законодателство е крайната нужда. Една от страните сключва сделката при стечение на тежки обстоятелства, които я принуждават да стори това. ТП предвижда отклонение от споменатото основание за унищожаемост. То обявява за недопустимо ТС да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Недопустимостта важи, когато сделката е сключена между лица, които имат търговско качество. Не е достатъчно само едната страна по сделката да бъде търговец /чл. 297/. Някои търговци разработват общи условия за сделките, които сключват в кръга на занятието им. Допустимо е страните да предвидят трето лице да определи отделни уговорки на ТС. Те стават задължителни за страните, само ако третото лице ги е определило в съответствие: а/ с целта на договора; б/ с останалото му съдържание; в/ с търговския обичай. Възможно е целта на договора да бъде изрично или мълчаливо известена от едната страна на другата при сключването му. Възможно е страните да уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора. Няма пречка страните да постигнат писмено споразумение, вместо пред държавния съд, да отнесат пред арбитраж възникналия между тях неправен спор относно допълването на договор. Когато едно лице извърши правно действие от името на друго лице, без по закон или по упълномощаване да разполага с представителна власт, това действие не обвързва мнимия представляван. То може да придобие задължителна сила да него, само ако той го потвърди.