Тук имаме договорно съдържание на трудовия договор, дели се на две части: 1. необходимо договорно съдържание и 2. факултативно (допълнително) договорно съдържание. В чл. 66(1): Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.
Тук е посочено необходимото договорно съдържание на ТД. Необходимо договорно съдържание е: характерът на работата (трудовата функция) – определя се с наименованието на длъгността или наименованието на работата. Конкретните задължения се определят в т. нар. длъжностна характеристика (тя не се вписва в самия договор, а е приложение към него). Ако работодателят прибавя нови задължения, ще се наруши забраната за едностранно изменение на трудовата функция; място на работа; Трябва да се прави разлика между място на работа и работно място. Работното място е мястото, където се изпълнява работата. Няма забрана за едностранно изменение на работното място. Място на работа – страните могат да го конкретизират – напр. определена аудиториа, факултет. Това конкретизиране ще се отрази във връзка със забраната за едностранно изменение на мястото на работа. Във връзка с последното, ако липсва определеност, КТ казва, че това е седалището на предприятието(, където са органите на управлението), ако това не произтича от трудовата функция (заместваща норма; 3. уговаряне на трудовото възнаграждение – има основно ТВ, брутно ТВ. Това, което да се уговори, е основното ТВ(, защото за тези допълнителни плащания законът предвижда минималната законова норма). Чл. 245 КТ (гарантираща норма). Трудовото възнаграждение е според извършена работа. Чл. 245 (2) дължи се минималната работна заплата / разликата плюс лихвите. Когато трудовото възнаграждение се увеличава, няма нужда от съгласие на работника/ служителя – това е законовото разрешение( доц. Ангушева не е съгласна с това). Страните могат да уговорят и други условия в допълнителното договорно съдържание ( напр. по – високо възнаграждение за различните видове допълнителни плащания, вида на трудовия договор – срочен, със срок за изпитване и др., други, по – благоприятни от закона или КТД условия, отпуски). Допълнителното съдържание е изключително богато на възможности.
Законоустановено съдържание – то е сбор от тези императивни правни норми, които се прилагат за конкретното ТПО, възникнало от този ТД. Правното значение на трудовия договор е, че в КТ се урежда един начин за отношение на работниците, и друг – на служителите. Например изборът е относим към служителите, а не към работниците.
Чл. 63. (1) (Нова – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(2) (Нова – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
(3) (Ал. 1 отменена, предишна ал. 2 – изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверяваписмено.
Защита – когато има нарушени права, закрила; Договорът е формален /чл.62 от КТ./
В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и председателя на Националния статистически институт
При сключването на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа
Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика.