Източници на правото са особен вид юридически факти. Техен специфичен белег е правното им действие. То се състои най – често в установяване на нови правни норми или в изменение на действащите такива. Някои от източниците поставят в действие тълкувателни правила , които се отнасят до други правни норми или предизвикват спиране действието на други норми. Често един и същи източник едновременно установява нови правни норми и внася изменение или отменя действащи дотогава прани норми. Следователно източникът на гражданското право следва да се определи като юридически факт, който според установеният правен ред има за последица постановяване в действие на нови гражданско правни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на преди това влези в сила гражданско правни норми. Източниците на гражданското право се отличават от юридическите факти на гражданското право поради това, че последните пораждат, изменят или прекратяват граждански правоотношения, а не правни норми.
Някои източници се създавата целенасочено, а други се формират непринудено, стихийно, но държавата им признава качеството на източници. Източниците на гражданското право биха могли да бъдат разграничени според това как се формират и откъде черпят своята правна сила в пет вида: Нормативни актове, правен обичай, тълкувателни решения и постановления на ВКС, правилата на морала и справедливост. Според някои автори източниците на правото биват преки и косвени. Преките източници са само нормативните актове и правният обичай, защото само те установяват правни норми. А съдебната практика, правната наука, практиката в обмена и справедливостта причисляват към косвените източници.