Чл.161 от ЗЗД гласи правилата на тази глава не отменяват особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога. Тези особени разпореждания съществуват и предвиждат особен ред за учредяване на заложнота право.. Характерната особеност на тези залози се свежда в следното:1. те възникват по силата на закона и 2.предаването на заложените вещи не е условие за пораждане на заложното право.
Повечето особени залози са банкови залози. За да се обезпечи един кредит, се дава възможност да се учреди залог без предаване на вещта. Съществуват два вида особени залози :
– твърд залог – заложните вещи остават във фактическата власт на залогодателя, но той няма право да ги използва при дейността си. Смисълът е, че банките иначе биха се превърнали в публични складове, а така банката се освобождава от необходимостта да се грижи за залога.
– подвижен залог – удовлетворява специфичната потребност на длъжника да използва залога в своята дейност. Съществуват два вида :
залог на материали в преработка – длъжникът залага някакви суровини, но има право да ги преработва и да продава така получената стока. Длъжникът може да продава и самите суровини, но трябва да връща задълженията си към банката. Вещите се сменят, но залогът като процент от стойността на кредита не се променя. Договорите обикновено съдържат правила, по които банката проверява наличността на залога – ако залогът го няма или е спаднал, възникват условия за предварителна изискуемост.
залог на стоки в оборот – длъжникът може да продава заложената продукция.
`Без предаване могат да се заложат само материали и суровини и евентуално оборудване, под клаузата за пазене. Има идея да се създадат особени залози чрез вписване в един регистър, а не да се предава вещта. Когато вещта е във властта на длъжника, третото лице може да я придобива, но съществува опасност банката да загуби залога, защото третото лице не я придобива обременено със залога. ЗЗД предвижда, че заложният кредитор може да се удовлетвори от заложната вещ по съдебен ред. Когато в ГП договорът за залог е сключен в писмена форма и в него е посочена стойността на залога, той получава изпълнителен лист и заложният кредитор завежда изпълнително дело, т.е. на кредитора е спестен рискът от укриване на вещта. В 7-дневен срок длъжникът може да плати доброволно, а кредиторът връща вещта; ако не плати, вещта се предава на съдия-изпълнителя.
Движимите вещи се продават чрез специализирани магазини, а останалите се продават на публичен търг. Търгът е таен, участниците в наддаването не знаят какви са предложенията на другите. Той се провежда в продължение на 30 дни. Съдия-изпълнителят вписва в наддавателния лист предложенията на всички купувачи и обявява за купувач лицето, предложило най-висока сума. Проблемът е, че при тайните търгове не се достигат високи цени и всичко върви много бавно. Поради тази причина оценката обикновено е занижена. Смекчаване има в Закона за банките и кредитното дело – при банков залог в договора може да се включи клауза за извънсъдебно удовлетворяване от страна на банката. Пак има търг, но той си извършва от самата банка – конкретният ред е уреден в наредба N15 на Министерството на правосъдието и БНБ. Законопроектът за ТЗ допуска ако в договора за залог има клауза за извънсъдебно удовлетворяване, кредиторът сам да продаде вещта, но ако тя има борсова или пазарна цена. Няма пречка кредиторът да извърши продажбата и чрез търг, ако иска да получи по-голяма сума.
ОСОБЕНИ ЗАЛОЗИ
В чл.161 ЗЗД се казва, че разпорежданията му относно залога не отменят особените разпореждания на др. закони за учредяването и действието на залога. Особените разпоредби предвиждат:
1. Особен ред за учредяване на заложното право – напр по непосредствена разпоредба на закона, без предаване на заложената вещ.
2. Особен начин на действие на заложното право – особен начин за реализирането му.
Тези особености оправдават обхващането на тези залози под общото наименование особени залози. Повечето особени залози са банкови залози – учредяват се в полза на банките. Предмет на банковите залози могат да бъдат:
1. Стоки и материали в обработка – най-често те са закупени със заем от банката, заложени са там, но се намират във фактическата власт на залогодателя, който може да ги обработва. В този случай залогът преминава в/у новополучените вещи;
2. Стоки в оборот – те могат да се продават като същевременно с това се погасява заемът. Ако заемът не се погаси в съответния срок, банката може да запорира стоките.
И в двата случая залогодателят трябва да уговори с банката условията, при които ще има право да обработва и реализира заложените вещи.