Договорът от Амстердам, който влезе в сила през 1999 г., укрепва допълнително разбирането за наличие наосновни права. Той въвежда процедура за предприемане на мерки срещу държавите-членки на ЕС, които нарушават основните права на гражданите си. Освен това Договорът от Амстердам разширява приложението на принципа за отхвърляне на дискриминацията, така че да обхваща не само националната принадлежност, но и пол, раса, религия, възраст и сексуална ориентация.
И най-накрая Договорът от Амстердам подобрява политиката на прозрачност на ЕС и осигурява на гражданите по-добър достъп до официалните документи на европейските институции.
Ангажирането на Европейския съюз с правата на гражданите се потвърждава отново в Ница, през декември 2000 г., с тържествената прокламация на Хартата на основните права на Европейския съюз. Хартата е изготвена от Конвент, в който вземат участие депутати от националните парламенти и от Европейския парламент, представители на националните правителства и членове на Европейската комисия. Разделени в шест глави — „Достойнство“, „Свободи“, „Равенство“, „Солидарност“, „Граждански права“ и „Правосъдие“, петдесет и четирите члена на хартата установяват основните ценности на Европейския съюз и гражданските, икономическите и социалните права на неговите граждани.
Встъпителните членове говорят за човешкото достойнство, правото на живот, правото на „неприкосновеност на личността“, свобода на изразяване и свобода на съвестта. Главата, посветена на солидарността, по нов начин съчетава социални и икономически права като:
правото на стачка;
правото на работещите да получават информация и с тях да се провеждат консултации;
правото на успешно съчетаване на личния с професионалния живот;
правото на здравеопазване, социално осигуряване и социално подпомагане на територията на Европейския съюз.
Хартата насърчава и равенството между половете и въвежда права като защитата на личните данни, забраната на евгениката и клонирането на човешки същества, правото на защита на околната среда, правата на децата и възрастните хора и правото на добра администрация.