ГПс като защита и санкция
ГПс е средство за защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и цели да възстанови тяхното законосъобразно състояние – това е неговата основна същност. ГПс е защита в полза на правоимащия (чието право е нарушено) и същевременно санкция за правонарушителя. В зависимост от формата на правонарушението ГПс предлага три основни способа на защита/ санкция: исков, изпълнителен и обезпечителен процес. Това е представено з таблицата:
Защитно-санкционните последици са прикрепени към крайния акт, с които производството приключва. Течи последици въздействат там, където е възникнало правоотношението – в материалното право.
Трите производства си самостоятелни – всяко от тях може да влезе в действие отделно от другите. Те се различават (по възникване, последици, действие), но имат и общи белези:
1. Те имат възстановяващо действие, техните последици са заместител на липсващото доброволно развитие;
2. Те имат извънпроцесуално действие – в материалното право.
3. Защитата и санкцията са прикрепени към властнически акт – те са проява на държанка принуда.
4. Правозащитният орган е трето незаинтересовано лице спрямо страните.
5. Не се поставят в ход служебно, необходимо е правозащитният орган ла бъде сезиран от заинтересованата страна, която има прано на защита
6. Осъществяват се по предвиден в чакана ред.
Защитата и санкцията имат различен адресат, по се налагат от един и същи съд и имат едно и също съдържание.
Макар че е дължима, защитата-санкция, в която ГПс се състои, може да не бъде дадена (отказ от правосъдие) или пък да е незаконосъобразни (неправилно решение и др.) – това са правонарушения от страна на правозащитния орган, срещу които също е необходима защита-санкция. Тя се постига чрез обжалване и отмяна на решения и действия на органа.
Има три основни концепции за същността на ГПс:
а) ГПс като производство (най-стара);
б) ГПс като правоотношение (съвкупност от нрава и задължения);
в) ГПс като съвкупност от правни норми (правен отрасъл, институция).
II. ГПс като производство
Разбиран като производство, ГПс е съвкупност от последователни действия на съда и страните, предписани от закона, предхождащи и подготвящи издаването на крайния акт. Всички тези действия са така уредени, че да бъде постигната защитата и санкцията, която те целят.
1. Белези на ГПс, характерни за всяко производство:
То е динамичен фактически състав (ДфС), а именно:
– състои се от последоветелно осъществяващи се действия;
– всяко действие погасява правата и задълженията, в изпълнение на които е било извършено и поражда други – за извършване на следващото действие; така всяко действие е едновременно правопогасяващ и правопораждащ факт;
– всяко процесуално действие има своя самостоятелна, вътрешнопроцесуална релевантност, каквато не притежават елементите
. на статичния фС;
– отделните действия нямат пряко значение за правните последици, прикрепени към крайния акт. Те имат ограничено, вътрешнопроцесуално значение – обуславят валидността на крайния акт и само така, чрез него (косвено), обуславят прикрепените към този акт правни последици. Без този акт действията остават безпредметни, затова те са недопустими, ако липсват процесуалните предпоставки, при които крайният акт може Да бъде издаден.