ГПс като защита и санкция
ГПс е средство за защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и цели да възстанови тяхното законосъобразно състояние – това е неговата основна същност. ГПс е защита в полза на правоимащия (чието право е нарушено) и същевременно санкция за правонарушителя. В зависимост от формата на правонарушението ГПс предлага три основни способа на защита/ санкция: исков, изпълнителен и обезпечителен процес. Това е представено з таблицата:
Защитно-санкционните последици са прикрепени към крайния акт, с които производството приключва. Течи последици въздействат там, където е възникнало правоотношението – в материалното право.
Трите производства си самостоятелни – всяко от тях може да влезе в действие отделно от другите. Те се различават (по възникване, последици, действие), но имат и общи белези:
1. Те имат възстановяващо действие, техните последици са заместител на липсващото доброволно развитие;
2. Те имат извънпроцесуално действие – в материалното право.
3. Защитата и санкцията са прикрепени към властнически акт – те са проява на държанка принуда.
4. Правозащитният орган е трето незаинтересовано лице спрямо страните.
5. Не се поставят в ход служебно, необходимо е правозащитният орган ла бъде сезиран от заинтересованата страна, която има прано на защита
6. Осъществяват се по предвиден в чакана ред.
Защитата и санкцията имат различен адресат, по се налагат от един и същи съд и имат едно и също съдържание.
Макар че е дължима, защитата-санкция, в която ГПс се състои, може да не бъде дадена (отказ от правосъдие) или пък да е незаконосъобразни (неправилно решение и др.) – това са правонарушения от страна на правозащитния орган, срещу които също е необходима защита-санкция. Тя се постига чрез обжалване и отмяна на решения и действия на органа.
Има три основни концепции за същността на ГПс:
а) ГПс като производство (най-стара);
б) ГПс като правоотношение (съвкупност от нрава и задължения);
в) ГПс като съвкупност от правни норми (правен отрасъл, институция).
II. ГПс като производство
Разбиран като производство, ГПс е съвкупност от последователни действия на съда и страните, предписани от закона, предхождащи и подготвящи издаването на крайния акт. Всички тези действия са така уредени, че да бъде постигната защитата и санкцията, която те целят.
1. Белези на ГПс, характерни за всяко производство:
То е динамичен фактически състав (ДфС), а именно:
– състои се от последоветелно осъществяващи се действия;
– всяко действие погасява правата и задълженията, в изпълнение на които е било извършено и поражда други – за извършване на следващото действие; така всяко действие е едновременно правопогасяващ и правопораждащ факт;
– всяко процесуално действие има своя самостоятелна, вътрешнопроцесуална релевантност, каквато не притежават елементите
. на статичния фС;
– отделните действия нямат пряко значение за правните последици, прикрепени към крайния акт. Те имат ограничено, вътрешнопроцесуално значение – обуславят валидността на крайния акт и само така, чрез него (косвено), обуславят прикрепените към този акт правни последици. Без този акт действията остават безпредметни, затова те са недопустими, ако липсват процесуалните предпоставки, при които крайният акт може Да бъде издаден.
2. Белези, присъщи на производствата с две срещупоставени страни (освен ГПс такива са НПс, АПс):
– обхващат не само действията на защитния орган, по и действията па две срещупоставени лица – страни, на конто законът обезпечава равни процесуални възможности за участие в производството;
– според диспозитивното начало защитата зависи от волята на заинтересованото лице; но неговото бездействие в определени случаи води до неблагоприятни за него последици (напр. когато върху него пада тежестта на доказване, а той бездейства, съдът ще приеме на недоказани дадени
факти, което няма да е в негов интерес). Има и срокове, които стимулират към действие, за да се движи производството. Съдът може и служебно да го движи.
3. Белези, специфични за ГПс като производство:
– особен предмет: накърнени граждански права;
– особени защитно-санкционни последици: СПН, ПУ, О;
ГПс изключва множество производства, приспособени към различните накърнени права и различната защита, от която те се нуждаят. Тези производства се групират в три основни форми, отговарящи на трите проявни форми на незаконосъобразно развитие на ГПО и на трите способа за защита-санкция, възстановяващи законосъобразното развитие. Освен това има минимален (необходим) и максимален (възможен) състав на производството. Разликата между минимума и максимума е най-голяма при исковия процес.
III. ГПс като правоотношение (ПО)
1. Субекти на ПО са съдът и страните. Страните не са в процесуални отношения пряко помежду си, а само поотделно със съда.
Правото на защита и задължението тя да се даде образуват съдържанието на процесуалното ПО между лицето, което търси защита, и защитния орган. Властта да се наложи санкция заради правонарушението и задължението тя да се понася образуват съдържанието на процесуалното правоотношение между защитния орган и лицето, срещу което се търси защита.
2. Правата и задълженията се променят в хода на процеса (който е динамичен фС). От тази гледна точка ГПс е система от последователно ‘ възникващи и погасяващи се процесуални ПО. Правото на защита последователно се превъплъщава в различни права (с корелативни задължения), докато се стигне до крайния акт, с който то окончателно
се осъществява.
3. Централен субект на процесуалните ПО е защитният орган – съдът. Той участва във всяко сменящо се правоотношение с всяка една от страните. Неговите действия са винаги дължими. Ако те са незаконосъобразни – обжалвания, при конто възникват вторични ПсПО (с въззивната инстанция, с ВКС, с РС – при изпълнителния процес).
Страните също са субекти на ПсПО, но те са носители главно на права, чието упражняване не дължат (диспозитивно начало). Те имат и задължения, но неизпълнението им не е повод за образуване на други производства, а само води до определени неблагоприятни последици за тях.
ГПс може да обхване и други ПО – напр. между съда и свидетеля (вещото лице; трето лице, държащо документ и др.). Тези ПО имат служебен и производен характер спрямо основното ПсПО, което може да се развие и без тях.
4. Процесуалните ПО (ПсПО) са държавноправнн, публичноправни (освен при арбитраж), защото са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт, и страните (фЛ,.ЮЛ), които са подчинени на тази власт.
5. ПсПО са функционално свързани с материалноправните граждански ПО – те се развиват по повод незаконосъобразно развитие на МатПО и целят да възстановят нормалното им функциониране. Затова имат вторичен и служебен характер по отношение на МатПО, които защитават.
6. Особености на ПсПО:
– имат изключително вътрешнопроцесуално значение – служат за развитие на производството;
– имат временен, преходен характер, съпровождащ развитието на производството;
ПО, които се пораждат от крайния акт, не са процесуални, а материалноправни.
7. ГПс като ПО обхваща множество различни откъм защитна цел ПсПО, които са три основни категории: ПО на исков, на изпълнителен и на обезпечителен процес.
Към всяко от тези ПО при незаконосъобразното му развитие се напластяват вторичните ПсПО на защита-санкция, целяща да възстанови законосъобразното му развитие. ГПс като ПО обхваща както първичните, така и вторичните ПсПО.
IV. Гражданскопроцесуално право (ГПсП)
1. ГПсП може да се разглежда и като съвкупност от правни норми, като институция (правен отрасъл), т. е. включена в правния ред възможност за зашита на накърнени граждански права. Тези норми уреждат действията, които образуват ГПс като производство; правата и задълженията, които образуват ГПс като ПО и последиците, в които се състои ГПс като защита-санкцня.
2. Източници: Конституция, ЗСВ, ГПК, Закон за адвокатурата; тълкувателните актове на КС, НС, ВКС;
3. Метод: властнически, (МатГП – равнопоставеност);
4. Нормите са предимно императивни (в МатГП широко се използват диспозитивни норми).
5. Предмет на регулиране: защита на накърнени граждански права;
6. Действие: незабавно, „обратно“ – висящите дела продължават по новия закон, освен ако в самия него е предвидено друго.
7. Адресати на ГПс норми са не само страните, но и съдът. Съдът прилага и материалноправни, и процесуалноправни норми, но е адресат само на процесуалноправните норми.
8. ГПс включва едностранни действия (в Мат ГП – предимно двустранни – основен източник е договорът);
9. Видове норми:
а) според вида на защитата, която уреждат:
– норми на исковия процес;
– норми на изпълнителния процес;
– норми на обезпечителния процес;
б) според въпросите, които уреждат:
– за допустимост на защитата;
– за развитие на производството;
– за последиците (включително отмяната);