Р. Мъндел и А. Лафер посочват системата на фиксираните паритети като необходимо условие за реализиране на глобалното парично регулиране. В нея инфлацията ще продължава да расте, само ако паричната маса на всички ЦБ нараства по-бързо от съвкупната маса на производствените ресурси. Освен това системата на фиксираните паритети ще създаде условия за автоматично изравняване на платежните баланси на отделните страни.
Желанието е монетариските принципи да бъдат приложени в световен мащаб, но в системата на фиксирани монетни паритети. Това е постановка, която коренно се различава от валутните аргументи за М. Фридмън.
- 2. Фридмънски и бюджетен монетаризъм
Фридмънски -Смятат, че ролята на финансите в управлението на икономиката да бъде скромна и да се свежда до изпълнението на спомагателни функции при движението на основния фактор – парите.
Бюджетен –Смятат, че монетариското въздействие може да се осъществява чрез парите, но въвеждането им в икономиката трябва да става само чрез финансите.
- 3. Монетаризъм на новата класическа школа
Те разработват идеята за рационалните очаквания. Рационалните очаквания са метод на изследване, основаващ се на точното предвиждане на резултатите от държавната икономическа политика и съобразяване поведението на икономическите агенти с тях.
Младите монетаристи си поставят следните главни задачи:
– доказване на неефективността на традиционната кейнсианска доктрина;
– връщане на класическата постановка за автономното равновесие на пазарите и доразвиване на монетаризма;
– подчертаване на водеща роля на частния сектор в икономическото развитие.
- 4. Монетаризмът на австрийската парична школа.
Традиционната тема на австрийците и днес е темата за икономическа свобода, която трябва да бъде обезпечена в едно общество на правото и морала. Обществото, в което основна фигура е индивидът, който трябва свободно да може да направлява своите интереси в зависимост от полезността и изгодата.