Основания за обжалване (по книгата на Анелия Мингова „Въззивно и касационно обжалване на съдебните решения“)
1. Понятие – това са пороците, от които страда обжалваното решение и които трябва да бъдат отстранени от следващата инстанция. Те са характерни за всяко обжалване – и за въззивното, и за касационното, защото крайната цел на процеса винаги е отстраняване на тези пороци и издаване на законосъобразно решение по спора.
Всяко несъответствие на осъществената дейност с предвидените гаранции за качеството на защитата е порок, който трябва да се отстрани.
2. Видове основания за обжалване
а) според вила и тежестта на порока – основания за обжалване ще бъдат онези пороци на решението, чието отстраняване неминуемо калиш да бъде отстранено самото решение. Това са пороци, които са се отразили върху формирането на съдебната воля при решаването на спора (извън тачи категория останат явната фактическа грешка, непълното и неясното решение). Тези пороци са три групи: (чл. 208 ял.2 и чл. 209 ГПК):
– водещи до нищожност на Р;
– водещи до недопустимост на Р;
– водещи до неправилност на Р.
б) в зависимост от причината, домела до конкретния порок на решението, пороците биват:
– пороци, предизвикани от грешка на правораздавателния орган;
– пороци, дължащи се на виновно поведение на страната;
– пороци, резултат от наличието на определени непредвидени обстоятелства.
Пороците, водещи до нищожност или недопустимост на решението, винаги са резултат от грешки на съда. Те са основания както за въззивно, така и за касационно обжалване. По принцип основания за касационно обжалване са всички пороци от първите две групи, но от водещите до неправилност (третата група) – само тези пороци, които с;г резултат от грешки на съда. Напр. непълнотата на доказателствата, когато е по вина на страната, не е основание за касационно обжалване. Но когато е по вина на съда – това е нарушение на процесуалните правила и ако е съществено, представлява основание за касационно обжалване (чл. 218,6).
Регламентацията на основанията за въззнвно обжалване е непряка. Законът не използва термина „основания за обжалване“. Но изрично предвижда-в чл. 198 ал.1 б.“б“, че жалбата трябва да съдържа указание в какво се състои порочността на решението. Законът не посочва конкретни недостатъци. Но от съдържанието на чл. 208 ал.2 и чл. 209 ал. 1 и 2 става пределно ясно, че за дейността на въззивната инстанция имат значение всички възможни пороци на решението, които обуславят нищожността, недопустимостта или неправилността му.