За възникването на конкретно трудово правоотношение между работника или служителя и работодателя е необходимо предварително осъществяване на определени юридически факти. Те се съдържат в съответните правни норми. Юридическите факти са от категорията на правомерни правопораждащи юридически действия . Трудовото правоотношение възниква от правомерни юридически действия , основанията за възникване са установени в съответните разпоредби от Кодекса на труда – трудов договор, избор , конкурс. Общия белег , които характеризира всички основания за възникване на трудовото правоотношение , това е тяхното законно установено съдържание.
Следователно основанията за възникване на ИТП са: 1. изборът; 2.конкурсът; 3. трудов договор – биват различни видове, конкретно изброени в КТ; 4. присъда – за поправителен труд без лишаване от свобода, ако лицето не е в трудово правоотношение и въз основа на присъдата постъпва на работа; 5. ИАА, когато имаме комплексни правотношения, каквото е служебното и др. предвидени от закона случаи (преди ИАА при разпределяне на младите специалисти имаше съдебно решение, което заместваше волеизявлението на работодателя).
Най – често срещананите основания за възникване на ИТП са трудовият договор, изборът на работник/ служител от страна на работодателя и конкурсът, от който пряко възниква ИТПО.
Изборът е уреден в КТ с обща уредба – гл. V, раздел ІІІ), но трябва да се имат предвид и специалните закони. Изборните длъжности са предвидени в акт на МС, в устав (напр. на синдикална организация) – длъжността във всички случаи трябва да е платена. Изборът като основание за възникване на трудовото правоотношение се характери зира с три елемента : –
субекти участващи в създаването на трудовото правоотношение , чрез избор ;
предмет на избора;
волеизявления на субектите участващи в избора;
Субект които участва в създаването на трудовото правоотношение , чрез избор съпредприятието в щата на което се числи изборната длъжност и което с избора става страна по така възникналото трудово правоотношение.Друг субект са избраните лица и изборното тяло.Избираеми са лицата , които имат право да бъдат избирани , те трябва да отговарят на две групи изисквания: от една страна общите изисквания за да могат да бъдат страни по трудовото правоотношение т.е. това са изисквания установени за сключване на трудов договор , от друга страна това са допълнителни специални изисквания , които са ралични за отделните изборни длъжности (липса на родство с определени лица, изискване на българско гражданство и т.н ).
Изборното тяло се състои от лицата , които имат право да избират. Състава и компетентността на всяко изборно право се определят от регламентацията на избора за съответната длъжност. Предприятието в щата на което се числи избирането задължително участва в създаването на самото трудово правоотношение , чрез избор пасивно само , чрез факта на своето съществуване и поемането на права и задължения по така създаденото родово правоотношение.
Предприятието в щата на което се числи изборната длъжност не участва със свое волеизявление в избора , но резултата създава за това предприятие съответните права и задължения по това трудово правоотношение.Съдържанието му се определя от закона в акт на Министерски съвет или Устав на ОО и волята на изборното право.За предприятието остава само да приеме правата и задълженията по така създаденото трудово правоотношение без да може да внася промени в тях , както едностранно , така и със съгласието на лицето.Предмета на избора обхваща онези условия на трудовото правоотношение , които са необходими за неговото индивидуализиране , доколкото не са установени по нормативен или уставен ред, лицето което се избира и длъжността на която се избира не са предмет на избора онези условия на трудовото правоотношение които са решени по окончателен начин със съответния нормативен акт или устав като срока на мандата , размера на трудовото възнаграждение на избрания работник или служител , които се установяват с инперативни правни норми.
Волеизявленията , които са необходими за избора като основание за възникване на трудовото правоотношение са волеизявление на избрания и волеизявление на изборното тяло. Избора като юридически факт , от които възниква трудовото правоотношение обхваща и двете волеизявления.Волята на избираемия е необходимо условие от състава на юридическия факт пораждащ трудово правоотношение. Тази необходимост произтича от обстоятелството , че избираемото тяло не разполага с възможност да задължи , когото и да било да изпълни задълженията си по трудовото правоотношение. Съгласието на лицето представлява съгласие за изпълнение на конкретно определена изборна длъжност в дадено предприятие.Достатъчно е да се изрази и само съгласие за включените в листта на кандидатите измежду които ще се избира , тъй като това означава и съгласие за изпълнение на трудова функция в случаи , че лицето бъде избрано.
Волята на избрания е централен момент на избора , това е решението , което изборното тяло взема. Волята на избрното тяло се формира и изразява по определен начин , които обикновенно предварително е установен. Това е т.нар. избирателна процедура.В зависимост от различната ситуация за дадена изборна длъжност се установяват различни процедури. В някои случаи на самото изборно тяло се дава възможност по определени въпроси да реши коя от предвидените процедури да възприеме напр. гласуването да бъде тайно или явно , поотделно или общо за цялата листа и т.н.
Минималната необходима процедура се състои в изразяването по какъвто и да било начин на всяко едно лице ( член) на избирателното тяло , които участва в гласуването и сумирането на тези воли според отговора , които те дават на гласувания въпрос. Регламента на избора за съответната длъжност посочва при какъв брой гласове подадени за определено лице , то се счита за избрано.Това е въпрос на мнозинство. Обикновенно са достатъчни повече от Ѕ от гласовете на участвалите в гласуването , но понякога се установяват и по – високи изисквания ( квалифицирано мнозинство). Към минималната необходима процедура за ралични случаи се установяват различни допълнителни изисквания (напр. кворум , тайно гласуване , специален ред за кандидатите , процедура за възражение срещу включването на дадено лице в състава на изборното тяло , специално комисия и т.н. ) . Обикновенно се изисква резултатът от избора да бъде отразен в писмена протокол.
Длъжностите , които се заемат въз основа на избор се установява в закона , в акт на Министерски съвет , в Устава на обществените организации или сдружения.;
Към законите в които , то може да се предвиди са Конституцията , която в редица свои разпоредби предвижда изборът като основание за възникване на трудовото правоотношение( напр. народни представители , председател на Народното събрание , президент , министри , министър председател , ръководител на БНБ ) . Изборът се произвежда за заемане на длъжност:
a. когато длъжността е свободна . Това са случаите , когато тя е новоучредена , като изборна или междувременно освободена от избрания служител , поради оставка , отзоваване и пр.;
b. когато длъжността предстои да бъде освободена . Случаите когато е предстоя що изтичането на мандата на изборния служител , оставка от определена дата и пр.
c. при продължително отсъствие на служителя ;
Според чл.83 ал.2 /КТ максималния срок на изборното правоотношение е 5 години , ако съответното лице бъде избрано на същата длъжност за втори мандат трудовото правоотношение продължава в съответния срок.
Кандидатурите за заемане на изборна длъжност се поставят от органи и лица , определени в закона , в акт на Министерски съвет, в устава на обществени организации, от друга страна кандидатът може сам да постави кандидатурата си , но това правило за самопредлагане ще се прилага само доколкото в закона , в акт на Министерски съвет , в устав на обществена организация не е предвидено друго , че кандидатури за изборни длъжности могат да поставят само органи и лица , които изпълняват възможността кандидатът сам да постави кандидатурата си .
За една изборна длъжност могат да се посочват неопределен брой кандидатури. В съответния закон , Акт на министерски съвет , Устав на обществена организация , могат да се предвидят съответните изисквания за кандидатите за изборната длъжност.
Изборът се провежда след като кандидатът даде писменно съгласие в него е необходимо да се посочи , че кандидатът е съгласен да бъде предложена кандидатурата му. Писменото съгласие е издигнато в съществен елемент от цялата процедура на избора. Без него изборът е порочен и неговата действителност може да се оспори по реда на чл.76 /КТ във връзка с Чл.74. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Трудовият договор, който противоречи на закона или на колективния трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. (2) (изм.,ДВ, бр.100 от 1992 г.) Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. В случаите, когато трудовият договор е недействителен поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността на договора се обявява от инспекцията по труда.(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) В случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал.1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор.(4) По реда на ал.2, изр.1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор(5) Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. (6) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателя не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани.(7) (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.) При обявяване на недействителността на трудовия договор не се прилагат разпоредбите на чл.333. и на основание чл.84 ал.3 /КТ (3) Изборът се произвежда, след като кандидатът даде писмено съгласието си.Изборът се произвежда и тогава , когато за длъжността кандидатства едно лице. Целта е да се произведе свободен и демократичен избор , а такъв може да се произведе и с един кандидат. Няма гаранции , че недемократичния може да се окаже и изборът с повече кандиати.Изборът се произвежда когато присъстват повече от Ѕ от лицата , които имат право да гласуват.