Осиновяване- условия, необходими съгласия.

Урежда се в глава VІ СК  чл. 49 и следващи. Древните римляни са казвали че осиновяването наподобява природата т.е възниква връзка м/у осиновен и осиновител , която е моделирана по образец на родствена връзка . Тази връзка е един властнически акт с които се учредява , създава нова правна връзка , несъществувала до този момент. Т.е Осиновяването е правен акт по силата на който м/у две лица  се създава правна връзка наподобяваща отношенията родител – дете .  Съдържанието на тази връзка  зависи от типа на осиновяването : пълно чл. 61  или непълно осиновяване  чл. 62 СК .

Осиновяването е самостоятелен правопораждащ  юридч. Факт от чието осъществяване се пораждат  семейно правни последици .

Принципи на осиновяване :

Цялостната правна уредба на осиновяването е доминирана от принципа за всестранна защита на децата, които е един от основните принципи на сем. Право  – чл. 3 СК .  Осиновяването е сурогат на произхода , чрез него се получава шанс да се почувста родител. Осиновяването е акт в интерес на детето . Съда преценява това , може всички предпоставки да са изпълнени  и съда може да отхвърли искането с 1 аргумент  – искането за осиновяване не е в интерес на детето.

Принципа за всестранна защита на интересите на осиновяваното дете намира израз в редица разпоредби  чл. 52 ал. 3 СК – относно решаването на конкуренция на искания за осиновяване на внук от баба и дядо едновременно по майчина и бащина линия.

В същия дух е и Чл. 59 ал. 2  СК – относно постановяване на съд.решение за допускане на осиновяване.  Осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновяваното дете .

Чл. 49  –

1.Условие което трябва да се спази е възрастовото ограничение за осиновяваното дете, а именно към момента на подаване на молбата до съда за осиновяването детето трябва да не е навършило 18 год. Няма формално правна пречка  да бъде осиновен встъпил в брак непълнолетен  чл. 54 ал. 1 т. 3 СК  – изисква се съгласие  на съпруга на осиновявания / защото съпруга влиза в сватовство от първа степен  с осиновителя /

Изискването е важно по производства по екзекватура / по признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно съдебно решение / .

2.По отношение на осиновяващото лице няма възрастово  ограничение.

Забрана за двойно осиновяване – чл. 53 ал. 1 и 2 . Съдържанието на тази забрана  е двупосочна  – Забраняване се едновременно осиновяване  на едно дете от две или повече лица / ако не са съпрузи /

Забранява се  повторно осиновяването   , ако не е прекратено предходното осиновяване . Две сестри които живеят в общо домакинство не могат да осиновят детето на починалата им трета сестра. Може да се осинови само от едната.

Чл. 50 СК  –  осиновяващия да е дееспособен

3.Да не е лишен от родителски права – да не е постановено с влязло в сила решение мярката по чл. 75 СК . Ограничаването на родителските права не е формална пречка за допустимост на осиновяването , но съда ще бъде с едно на ум – как ще гледа чуждо дете след като е лишен от родителски права по отношение на собственото си дете.

4.Нашия закон поставя изискване за минимална възрастова разлика м/у осиновяващия и осиновяваното дете  и тя е 15 год. чл. 51 . Това изискване може да не се спази когато : съпруг осиновява рождено дете на своя съпруга. Татко Х  се жени за приятелка на дъщеря си .,   ;  Двама съпрузи осиновяват едновременно едно дете и необходимата мин. възрастова разлика от 15 г.  е необходима за 1 от съпрузите  , за другия не е необходима мин.възрастова разлика

5.Да се спази забраната за осиновяване помежду роднини / чл. 52 ал. 1 – императивна норма  / по права линия и помежду братя и сестри .

Баба и дядо  могат да осиновят свои рожден внук ако е полу или пълен сирак или е извънбрачен чл. 52

Само непълното осиновяване се прекратява със смъртта на осиновителя.

Ако е пълно осиновяване  , баба и дядо могат да осиновят внука си , които е осиновен от починалия родител.

Съда преценява дали да уважи или отхвърли искането за осиновяване .

6.За допустимостта на осиновяването закона изисква да са дадени необходимите съгласия по чл. 54 СК:    осиновяващия , родителите на осиновяваното дете , на съпрузите на осиновяващия и на осиновявания , на осиновяваното дете ако е навършило 14 год.

Съгласно чл.62 ал. 2 съпругът на осиновяващия се поставя в правното положение на втора майка / втори баща  по смисъла на чл. 68 СК / и в/у него тежи юридическо задължение да дава съдействие на своя съпруг при изпълнение на неговите родителски задължения . Ако не го прави  – това е брачна вина при евентуален развод м/у осиновителя и неговия съпруг.

Ако  съпруга не даде съгласие  – закона изключва допустимостта на осиновяването .

Не се изисква съгласие на родителя на осиновяваното дете , ако е малолетен , под запрещение или е с неизвестен адрес.

Ако родителя е непълнолетен закона изисква неговото съгласие./ задължително , ако няма съгласие не може да се извърши осиновяването /

Ако  родителя на осиновяваното дете е малолетен  закона изисква мнение / незадължително становище / чл. 55

Закона допуска извършване на осиновяване против волята на родителя на осиновяваното дете в специалните хипотези на чл. 57 ал. 1 и 2  СК

Родителя е дееспособен , пълнолетен и с известно местожителство , закона допуска осиновяване без съгласието на родителя ако са налице :

Ал. 1 чл. 57  –  Осиновяване се допуска  въпреки съгласието на родителя , ако той не полага трайно грижи, не дава издръжка или го възпитава по начин  вреден за неговата физика и психика.  Човека е дезинтересирал от своето дете   / не дава трайно ,издръжка / – пасивен тип поведение.

Осиновяване без съгласието на родител които е дееспособен , пълнолетен и с известно местожителство.

Чл. 57 ал. 2  – Родителя е оставил детето по договор в учреждение / дом майка и дете /  и не се е явил в 6 м. Срок  от деня когато е трябвало да го вземе ,да поднови срока.

Съпоставяне на чл. 57 ал. 1 и 2   – Чл. 75 вр. 74  / има съвпадение в материално правните

основания  ; чл. 75 и 74  – лицето все още не е лишено от родителски права