Гражданското законодателство е основен източник на гражданското право. То представлява съвкупност от нормативни актове, които съдържат гражданско правни норми. Нормативният акт е волеизявление, което се извършва от овластени от закона лица при съблюдаване на определен ред и има за последица поставяне в действие на нови правни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на влезли в сила преди това правни норми. Чрез нормативни актове се установява писаното обективно гражданско право.
По принцип нормативните актове се издават от държавни органи с призната в КРБ или в законите нормотворческа компетентност или въз основа на установена в закона делегация. Но могат да се издавата и задължителни общи правила з а поведение по изключение и от недържавни организации и общности, само доколкото държавата в законодателството си допуска това.
Нормативните актове издадени от държавните органи, се подреждат в йерархическа стълбица според мястото на органа, които ги е издал, в системата на публичните институции. Със сила на върховен закон се ползва КРБ, поради което е недопустимо останалите нормативни актове да и противоречат. След нея се поставят кодексите, законите и други актове на НС. Указите на президента на РБ според КРБ нямат нормативен характер и не могат да бъдат източник на ГПр. На следващо място са постановленията , правилниците, наредбите, инструкциите и разпорежданията на МС. Следват по степен нормативните актове на министри и ведомствени ръководители и накрая стоят нормативните актове на органите на местното самоуправление – общинските съвети.
а/КРБ- има важно значение като източник на основните принципи, които се прилагат в отделните клонове на гражданското право, а също и поради конкретните разпоредби, които уреждат правата и задълженията на гражданскоправните субекти.
б/законите и подзаконовите актове, като източници на гражданското право.ЗНА е общ закон. Между източниците на гражданското право засега има един кодекс СК. Законите, които са източник на гражданското право, бихме могли да разделим според отрасловата принадлежност на техните норми на чисто гражданскоправни и комплексни. Към чистогражданскоправните се отнасят: ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. По важни комплексни закони са : ЗСПЗЗ, ЗУТ, ЗЗК, и др.
Подзаконовите нормативни актове се издавата въз основа на законите, които съдържат основни правни норми и с тях се доразвиват и конкретизират последните или се организира тяхното приложение. С постановленията на МС се одобряват правилници за приложение на граждански закони или наредби за приложение на отделни разпоредби от тези закони. Министрите са овластени да издават въз основа на законите превилници, наредби инструкции и заповеди. Подзаконовите нормативни актове могат да се издават и въз основа на конкретна делегация, установена в закон.
в/Решенията на КС. Р. на КС също заемат важно място в системата на източници на правото. КС обаче не създава правни норми, а постановявя Р. Два вида актове на КС могат да се намират в тясна връзка с източниците на гражданското право. На първо място това са Р на КС, с които се тълкуват разпоредбите на КРБ, приложими в областта на гражданското право. След публикуването и влизането им в сила тълкувателните разпоредби следва да се схващат и прилагат в смисъла, изяснен в ТР. И на второ място стоят Р на КС, с които се постановява противоконституционност на граждански закон или на отделни разпоредби от него, лишават от правно действие тези правни норми с влизане на Р. на КС в сила, поради което тези Р. също имат значение за ГПр.