Орех — Juglans regia L. Сем. Орехови — Juglandaceae

Разпространение. Отечеството на ореха са Средиземно-морието и Персия. Култивира се навсякъде у нас.

Описание. Многогодишно, силно разклонено дърво, ви­соко до 25 м, със светлосива кора. Листата са с дълги дръжки, елиптични, голи, текоперести, целокрайни, заострени, с ясно видима нерватура, жилави и с характерна миризма. Цветовете са зелени­кави, еднополови и еднодомни. Женските се намират по върховете на клонките и са зелени, събрани в групи от 2 до 5, с четирилистен околоплодник и 2 червеникави близалца. Мъжките цветове са съ­брани в съцветие реса; те са също зелени, като венчето е трилистно, а тичинките — многобройни, жълти. Плодът е с месеста зелена външна обвивка с черни точки по повърхността й и на­бръчкана, кафява вътрешна, в която се намира семето.

Използуваема част. Листата и външните зелени об­вивки на плода. Листата се берат през време на цъфтежа и преди пълното им развитие, през април—май, без дръжките. Сушат се на сянка или в сушилня до 35°С. Изсушените листа имат тъмно­зелен цвят отгоре на петурата и по-светлозелен отдолу, харак­терна миризма и стипчив, нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се в сенчесто и проветриво помеще­ние. Изнасяна билка.

Плодните обвивки се събират при узряването на плода, докато още са запазили зеления си цвят. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушените обвивки са с тъмнозелен цвят, без миризма и с нагарчащ вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав. Листата съдържат а-хидроюглон, р-хи-дроюглон, флавоноидите хиперозид, 3-арабинозидкверцетин, 3-ара-бинозидкемпферол, витамин С, дъбилни вещества, провитамин А, етерично масло. Характерната миризма на ореховите листа се дължи на съдържащия се в тях юглон.

Зелените обвивки на ореховите плодове съдържат витамин С, дъбилни вещества, а- и р-хидроюглон, инозид, плодови кисе­лини и др.

Лечебно действие и приложение. Засилва растежа на костите и кожата, възбужда апетита. Има и леко дезинфекционно действие.

В българската народна медицина листата на ореха се употре­бяват при кожна туберкулоза, стомашни и чревни болки, при въз­паление на лимфните жлези, нередовна менструация, скрофулоза, диария, кръвохрачене, атеросклероза и др.

Външно листата се препоръчват за промивки при бяло течение, при рани, кожни болести, очни възпаления, за бани при рахит, шарка, хемороиди и различни екземи. Зелените плодни обвивки се използуват за боядисване на коси, в бояджийството и сладкар­ството. В нашата народна медицина се практикува и следното ле­карство против туберкулоза и за усилване: Рано напролет, през март—април, се изкопава при дънера на ореха един корен, отрязва се и се слага в дамаджана, пълна с вино. След това дамаджаната се запечатва с восък и се заравя в земята. Късно през есента (ноем­ври) тя се изважда и от настойката се пие по една кафена чашка след ядене 3 пъти дневно.

Начин на употреба. 1 супена лъжица стрити орехови листа се залива с 300 г вряла вода да кисне 1 час. Прецедената зa парка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. За бани се вземат 2 шепи листа и се слагат в 3 л вода да врят 20 мин. Отва­рата се прецежда и се излива във водата, к която ще се правят бани