Понятието организация може да се разглежда от три гледни точки:
организацията е система;
всяка една организация е подсистема на обществото;
под организацията може да се разбира дейността по създаване на ред и подреденост в една система.
Има едно класическо определение за организацията на Бернард, според което организацията е група хора, дейността на която съзнателно се координира за достигане на обща цел или цели.
Формална организация е тази, която се създава на основата на предварително регламентирани правила т.е.узаконена организация.
Неформалната организация възниква стихийно и неорганизарано в рамките на формалната организация.
Всяка една организация има една основна цел, която се нарича мисия. Основните характеристики на т.нар.сложни организации са:
1. всяка сложна организация преобразува ресурси за достигането на определен резултат. Основните ресурси са:капитал, труд (човешки ресурси), материали, технология и информацията;
2. зависимост на организацията от външната среда;
3. организацията има хоризонтално разделение на труда. Вертикалното разделение формира йерархията в управлението.
Изследователите разделят основните характеристики на организацията на: структурни характеристики и контекстуални характеристики. Структурните характеристики дават възможност да се подчертае особеностите на вътрешния строеж на организацията. Контекстуалните представят организацията като цяло, включвайки нейния размер, използвани технологии и оборудване, както и целите, които тя преследва. Тези контекстуални характеристики очертават и обкръжаващата среда, която влияе на организацията и формират нейните структурни характеристики.
Към структурните характеристики спадат:
формализация, която се отнася до количеството писмена документация използвана в организацията, включително техническа организация, инструкции, заповеди и устав. Тези писмени документи регулират дейността на организацията
специализация – показва доколко задачите на организацията са разделени по професионален признак и се идентифицира с разделението на труда;
йерархия на властта – йерархията показва кой на кого е подчинен, както и областите на отговорност на всеки ръководител. Това понятие е свързано много тясно с контрола;
централизация – тя се отнася до това на какво равнище в йерархията се вземат решения. Ако всички по-важни решения са съсредоточени само във висшето ръководство, то тази организация е централизирана и обратно, ако решения се вземат от по-нисши нива е децентрализирана.;
професионализъм – отразява равнището на образование и подготовка на сътрудниците;
съотношение на персонала – описва разпределението на сътрудниците по различни области на дейност и организационните подразделения.
Контекстуалните характеристики са:
размера на организацията – той се определя от броя на хората работещи в нея:
микро – до 10 души;
малки – от 10 до 50 души;
средни – от 50 до 100 души;
големи – над 100 души.
технологиите използвани в организацията;
външна среда;
цели и стратегии – това са елементите даващи уникален характер на организацията и отличаващи я от останалите;
организационна култура – това е съвкупността от ценностите, убежденията, нормите възприети от всички сътрудници.