От вида на митническия режим зависи величината на митническото задължение и времето за внасяне на митните сборове. Характерно е, че всяка страна определя своя система от митнически режими.
1.Внос на стоки – най-често използвания режим, при който чуждестранните стоки придобиват статут на местни стоки след извършването на всички митнически операции и след облагането им с дължимите митни сборове.
2.Износ на стоки – представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на страната, след като са преминали през съответната митническа обработка.
3.Транзит – позволява свободно преминаване на стоки през територията на страната без да бъдат обмитявани като за целта се използват гаранции.
4.Митническо складиране – при този режим местни или чуждестранни стоки могат временно да бъдат съхранявани на определени за целта места – митнически складове.
5.Активно усъвършенстване – представлява временен на стоки с цел тяхната обработка, дообработка и усъвършенстване. Съществуват две системи на приложение: система с отложено плащане и система “с възстановяване”
6.Обработка под митнически контрол. Това е режим разрешаващ влизането на територията на страната на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им.
7.Временен внос. Този режим разрешава вносът на територията на страната на чуждестранни стоки предназначени да бъдат реекспортирани, без да се изменя състоянието им. Стоките внесени под този режим се освобождават напълно или частично от вносни митни сборове. Максималният срок, за който може да бъде разрешен този режим е две години като случаи на безмитен временен внос могат да се посочат: внос на професионално оборудване за заснемане на филм, внос на мостри, внос на музейни експонати.
8.Пасивно усъвършенстване. Позволява да се изнасят временно местни стоки извън страната с цел да се дообработят, като получените след това продукти бъдат поставени под режим “внос” с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове.
9.Временен износ. Този режим разрешава местни стоки да бъдат изнесени временно извън митническата територия на страната, като след определен срок – 12 месеца ще бъдат върнати.
10.Реимпорт – когато митните сборове за стока изнесена от България не могат да бъдат платени в чужбина тя може да бъде върната обратно, без да се заплащат някакви вносни митни сборове.
11.Реекспорт – използва се за стоки внесени на митническата територия на България, за които не могат да се заплатят митните сборове.
Изчисляване и събиране на митни сборове. Извършва се в следната последователност:
Изчисляване на митническото задължение
V x C = Tc, където:
Tc – данъчното задължение от мито.
V – митническата облагаема стойност
С – размер на митото в %
Изчисляване на импортните и експортни такси:
Q x d = Td, където:
d – размер на таксата в %
Td – задължението към бюджета по такси.
Q – количеството внесени или изнесени стоки
Изчисляване на митническата такса.
V = Tm, където:
V – митническата облагаема стойност.
Tm – задължението към митническото учреждение.
Изчисляване на акцизите.
Ta = V x a,
в нашата страна се възприе принципът за облагане “данък върху данък”
(V + Tc + Td + Tm) x a = T a
За данъчна основа на акциза се приема митническата облагаема стойност увеличена с дължимите мита и такси. С други думи с акциз се облага и съответното мито.
Изчисляване на данъка върху добавената стойност. ДДС се изчислява накрая по формулата:
(V + Tc + Td + Tm + Ta) x t = Tt
където,
Tt – данъчното задължение по ДДС
T – данъчната стовка
Изчисляване на митните сборове:
C = Tc + Td + Tm + Ta + Tt
Където
С – митния сбор.
На практика събирането на митническите сборове е най-сигурното събиране на данък въобще.