Обжалването на определенията е средство за правна защита срещу незаконни определения. Не срещу всички, а само срещу тези, които не се контролират чрез обжалване на решенията. Това са (чл.213):
а) определения, които преграждат по-нататьшния ход на делото;
б) определения, изрично предвидени от закона. Това са определения, с които:
– се оставя без последствия отвод за неподведомственост (чл. 10 ал.2);
– допуска се възобновяване на срок (чл.39 ал.2);
– отказва се обезпечаване па доказателства (чл. 166 ал.2);
– ие се допуска встъпване или привличане (чл. 176 ал.1)
По реда на обжалване па определенията се обжалват и други актове на съда, за които законът препраща. Действията на съдия-изпълнителите се обжалват по това производство.
Функция на обжалването – да се провери и отстрани порочното действие на съда. Право да обжалва определение има лицето, чиито процесуални права са засегнати от него.
2. Характер на обжалването – подобно на въззивното – ако частната Ж е допустима и основателна, втората инстанция решава сама процесуалния въпрос и не го връща на първата инстанция. Новото определение на втората инстанция е задължително за първата инстанция.
3. Производство – започва с частна Ж (ЧЖ). Срок – 7 дни от съобщаването (ако страната е присъствала – от заседанието). За съдържанието и приложенията на ЧЖ важат чл. 198-200.
Ж се подава чрез съда, чието определение се атакува. Този съд, ако Ж е допустима, изпраща препис на противната страна, която има право в 3-днсвен срок да изрази писмено становище по Ж. След този срок -чл.215 ал.2 – праща се на втората инстанция.
Подадената ЧЖ пречи да влезе в сила обжалваното определение, но не спира производството. Има деволутивен ефект – сезира втората инстанция
По принцип втората инстанция разглежда ЧЖ в закрито заседание. Проверява дали е допустима и после – дали е основателна. Ако установи, че обжалваното определение е законосъобразно, оставя ЧЖ без последствие като неоснователна. Ако обжалваното определение противоречи на закона, втората инстанция постановява на негово място друго – никога не връща на първата инстанция.
Определението на втората инстанция не подлежи на обжалване. Първата инстанция е длъжна да се съобрази.