Описание и произход на чушката

За родина на пиперката се смята американският континент – Мексико и Гватемала, където местните индианци са я отглеждали още преди 2000 г. пр.н.е. Археологически находки от крайбрежието на Перу доказват този факт. Други праисторически находки, датиращи от 700 г. пр.н.е. също потвърждават, че пиперката е едно от най-древните зеленчукови растения. Тя не е била позната в Европа преди откриването на Америка. Пренесена е на европейския континент от корабния лекар Чанца, който придружавал Христофор Колумб през 1493 г., по време на неговото плаване през Атлантика. Първите семена били подарени от него на кралица Изабела. Първоначално я отглеждали в Испания, а по-късно в Италия и на Балканския полуостров, където много допаднала на тогава управляващия турски бей. През ХУ1-ХУИ век пиперката завладяла цяла Европа, като били създадени и много сортове. У нас от стари времена са създадени редица сортове пиперки, които българските градинари са пренесли в Австрия, Германия, Унгария, Чехия, Словакия и други европейски страни. Днес пиперката е разпространена из целия свят, а в България традиционно се отглежда из цялата страна.

По природа пиперката е многогодишно растение, но в култура се отглежда като едногодишно. Кореновата й система има централен корен с редица разклонения. Стъблото й е изправено цилиндрично, голо или окосмено, обикновено клонесто от основата, високо 25-95 см. Листата са целокрайни, яйцевидни до ланцетни, към върха заострени, разположени поединично или по два срещуположно на дълга дръжка, голи или леко окосмени, дълги от 2 до 12 см. Цветовете са бели, едри, двуполови, цъфтящи по един или няколко в пазвите на разклоненията на изправени или увиснали дръжки. Плодът е кожеста, куха, многосеменна чушка с гладка повърхност (лъжлива ягода).